/КРОСС/ Коментар на проф. Георги Фотев, социолог и общественик, министър на науката и образованието на Република България (декември 1990 - ноември 1991)

Отстоявал съм убеждението, че политиката е най-висшата човешка дейност и съм си позволявал да изразявам тази мисъл публично. Много хора разглеждат това като идеалистична и наивна представа за политиката. Други ще открият, че в модерните общества това твърдение не е приемливо. Върху тези неща съм мислил интензивно и продължително; това не е въпрос на отстраненост от днешния ден. Разбира се, ние не бива да объркваме теоретичния смисъл на твърдението и фактите, които текат у нас и по целия свят. Но на нас ни е нужно едно такова схващане за същината на политиката, за да можем да се ориентираме в хаоса от отсъждания за факти.

Нека отговорим на въпроса какво е отличителното между политиката и много други дейности. В политиката се вземат решения, които са колективно обвързващи. Когато гласуваме и даваме власт на спечелилите изборите, едва ли съзнаваме, че решенията, които ще се вземат, обвързват всички членове на обществото.

Ако вникнем в съдържанието на тази формула, ще установим, че отговорността, свързана с всяко едно политическо решение е изключителна, бих казал страховита.

Още един ключов въпрос. Политическите отношения, отношенията между управляващи и управлявани не могат да имат за посредник парите! В днешното модерно и комплексно общество, което изисква професионализация във всяка една дейност, политиката не може да бъде сведена до професия. Ето една дефиниция за професия: „Професията е дейност срещу заплащане".

По своята същина и с оглед на това, че парите не са посредник между управляващи и управлявани, политиците не могат да извършват дейност срещу заплащане. Казвам просто и ясно - политиката е на първо място призвание. Обществото осигурява средства, за да могат политиците да извършват своята работа, а не за да се намесват в отношения на заплащане като посредници.

Отбелязвам това, защото тук се откроява същината на политиката, а в тази същина се намира полето на социалните ценности. И техният център е справедливостта. Справедливостта е осевата ценност на политическата дейност. В различните политически ориентации, да употребим не много чистия термин политически идеологии, справедливостта се разбира по различен начин.

Политическият деец изразява и представлява функциониращите в обществото ценности. А сериозният политик се изправя неизбежно пред тежки дилеми. В модерното демократично общество, каквото сме така или иначе и ние, се признава разнородността на функциониращите ценности. Това е фундаменталната отлика на демократичните общества от тоталитарните общества на несвободата. Трудността, пред която се изправя политикът е: как да се отстояват социални ценности и кои ценности да прилагаме с оглед интеграцията на обществото.

Защото има опасност да се придържаме към квазиценности, които могат да доведат до опасна дезинтеграция на обществото, и нека не звучи пресилено, до тежка криза и катастрофа. Упадъкът на ценностите, неспазването на обществените норми води до повсеместно равнодушие, до отказ да се вижда смисъла. А характерът на политическите отношения е такъв, че доверието е основата на всички основи.

Ако продължаваме да разпластяваме политическия живот, на всяка крачка сме изправени пред някаква обща ценност. Нужно е ценностите да се въплъщават. Ценност, която не се въплъщава, е празен звук. Въплътената ценност се нарича благо. А всички блага са свързване на реалните неща с ценностите.

Политика, която води до блага за обществото и до повече блага, е успешна дейност. Благодарение на такава политика прокламираните ценности се превръщат в жизнени факти и политиката създава своя траен смисъл.

Източник: cao.bg