/КРОСС/ С план за действие от 20 точки Висшият съдебен съвет (ВСС) ще опита да преодолее забавянето на важните дела, съобщи представляващата го Соня Найденова. Става дума за 108-те казуса, които следи Европейската комисия и въз основа на които прави изводите си за състоянието на правосъдието у нас.

В списъка на Брюксел има 46 разследвания и 62 дела в съдебна фаза. Статистиката показва, че по 48 от тях вече има присъда на първа инстанция, а 4 са върнати на прокуратурата за доразследване. Много от делата, които още не стигнали до съда, стоят с години при разследващите, защото все още не е разкрит извършителят на престъплението. Такъв е случаят с убийствата на Илия Павлов, на радиоводещия Боби Цанков и прокурора Николай Колев. По тях прокуратурата може само да прави справки за развитието на случая, но оперативната работа е в ръцете на МВР, обясни Найденова. По думите идеята на плана е институциите да не си прехвърлят топката, а да имат общи и съгласувани стъпки за решаването на проблема с бавните дела. Затова ВСС е работил с представители на министерствата на правосъдието и вътрешните работи, прокурори и съдии.
Миналата година членове на съвета се срещнаха с магистратите от страната, за да научат защо според тях се бавят важните дела. Една от основните причини, която посочиха прокурорите, беше формализъмът на разследването. Затова една от най-важните точки в плана за действие е да се направи преглед на прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Формализъмът впечатли и тримата чуждестранни експерти, които анализираха провалите по знакови дела по искане на Министерството на правосъдието. Те прегледаха казусите с бегълците Пламен Галев и Ангел Христов - Братя Галеви, трите оправдателни присъди на бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев и завършилото с окончателно оневиняване на Красимир и Николай Маринови-Маргините дело за подготовката на три убийства. Чуждите експерти са отбелязали, че у нас подсъдимите прекалено често се разболяват и искат отвод на съдиите и прокурорите. "Какво трябва и може да се промени в тази насока, ще покаже прегледът на НПК", обясни Найденова.
Друга точка в плана цели да се преодолее лошото качество на разследването. Идеята е да се провеждат обучения на разследващите в полицията и митниците с прокурори, каза Найденова. Тя посочи, че тази задача не се е оказала толкова лесна, защото не е ясно кой ще плаща. Затова има предложение да се създаде фонд за общи обучения на служители от МВР и ДАНС с магистрати. Вече има идея на правителството той да се финансира с част от приходите от конфискувано имущество, обясни представляващата ВСС.
Важен пункт в плана е решаването на проблема с експертизите по делата. Липсата на вещи лица или отказът им да поемат дадена задача са сред най-масовите причини за отлагането на делата. Друг проблем е, че експертите често искат заплащане, което съдебната система не може да си позволи. "Трябва да има единни критерии за възнаграждението. Не може за икономическа експертиза по административно дело вещото лице да получава 300 лв., а за същата по наказателно да претендира за 3000 лв.", каза Найденова. ВСС отдавна има готов проект на закон за експертизите, но той така и не видя бял свят. Една от идеите е с него да се създаде камара на вещите лица, която да контролира работата им и да помага на съда да намери подходящия експерт.