/КРОСС/ Станишев и Първанов са театрални персонажи, емоционално заявени отдавна, които драматизират тона, тъй като за първи път някой отвътре дръзва да клати сериозно лодката. Фасадното единство е истинска светая светих на БСП. Търкания, несъгласия, лобита винаги е имало, но в БСП има консенсус около едно нещо и то е, че партията няма обществен проект, тя нехае за своите ценности, но за сметка на това функционира ефикасно като синдикат за устройване на своите членове, т.е. всички сме в една лодка, тя трябва да доплава до властта, а пък там ще видим кой къде ще бъде устроен, каза в интервю за програма „Христо Ботев" на БНР журналистът Иво Христов.

Сега изведнъж отчаяното лоби на Първанов, което не получи нищо при последното раздаване на картите, решава да заяви себе си по един по радикален начин с паралелна листа. Два клана, две икономически клиентели, групирани около две политически личности се саморазправят. Развръзката? Може да се предположи, че партията ще се групира около формалния си лидер - Станишев, човек с доказани антилидерски качества. БСП винаги се групира около онзи, който е начело. Затова са и еднозначните реакции на партийните членове в последните дни. Те подкрепят изцяло „Позитано" и обръщат гръб на Първанов, който доскоро минаваше за някакъв авторитет. Щом и Перник излезе с декларация в подкрепа на „Позитано", а това е родният край на президента Първанов, какво остава за другите? Там е и кметицата на Перник -  Росица Янакиева , която е дясна ръка  на Първанов в АБВ. Щом и там първановистите не успяват да пробият,  ми е трудно да повярвам, че това може да се случи другаде, отбелязва Христов.

Калфин е добър политик, с авторитет в Европа. Зад него обаче се крие клиентелата на първановистите. Хоризонт на тази група политици е завръщането им в политическата игра. Участието му като водач на листата на АБВ е твърде рисковано решение от негова страна, макар че човек с неговите възможности лесно би намерил място в европейските структури, ако не сполучи на изборното поприще. Не изключвам изцяло възможността първановистите да акумулират енергия да пласират макар и един депутат. Все пак Първанов има един кръг от хора, които могат да мобилизират някакъв брой избиратели.

Битката ще завърши по много странен начин, прогнозира Иво Христов: „От една страна, победата на Станишев  е предопределена, чисто аритметически, но от друга страна, колкото и малко да отнеме Първанов, то ще бъде достатъчно, за да дискредитира Станишев по-нататък. Европа ще погледне с лошо око, ако председателят на ПЕС не успее да постигне единство в собствената си партия. Така той няма да може да претендира да бъде обединител на европейско ниво. Първанов се стреми точно към това - да подлее вода на Станишев в бъдеще. Тъжна е самата ситуация, в която цяло едно общество обсъжда  уютен пристан за един морално и политически фалирал човек, довел партията си до безпътица. Това обаче е политическата интрига. Мисля, че комисарстването е пост, който Станишев би приел".