/КРОСС/ Не много отдавна и не много далеч имаше хора, които се смятаха за господари на вселената. Те бяха много силни и много богати (често и двете) и всяка година се събираха на един планински връх в Швейцария, за да се похвалят един друг, да се опознаят и да обсъдят как да донесат ред и просперитет на човечеството. Интимните разговори, познати като Световния икономически форум в Давос, отдалеч изглеждат като Асгард - митичния дом на скандинавските богове. Сякаш Локи - лукавият и пакостлив бог, режисира шоуто високо горе, по хлъзгавите пътеки, близо до които хората празнуват цяла нощ в натрупаните един до друг хотели.

В десетилетията след основаването си през 1971 г. Давос често бе пример за дезорганизация, цирк с 30 арени с панели и пленарни заседания, въпреки че с или без помощта му светът си беше в ред. Студената война свърши, комунизмът умря, технологията разпространяваше нови възможности и глобалната търговия се очакваше да спаси хората от бедността. Дори проблемите с тероризма и нестабилното евро изглеждаха решими, макар че бяха объркващи. Малкият курорт посрещна вчера своите поредни 2500 участници, сред които повече от 40 държавни глави, а самият форум е организиран по-добре от всякога - докато светът не е. Вече никой в Давос не се нарича господар на вселената. По дяволите, никой не би посмял. От гледната точка на форума политиката и световната икономика

изглеждат все по-страшни

"Глобалните рискове за 2014", собствената публикация на групата, обобщава, че хроничната дупка между приходите на най-богатите и най-бедните е най-голямата заплаха за стабилността. Tя ще нараства опасно в следващото десетилетие. Благотворителната организация "Оксфам" публикува преди дни доклад, базиран основно на статистики, които показват, че не само омразният 1% притежава по-голямата част от световното богатство. Има дори по-миниатюрна негова част - по-бедната половина от населението на Земята има толкова пари, колкото най-богатите 85 души в света. Ако калкулаторът ми е точен, това е 0.000001%. Нищо чудно, че популистите и революционерите вдигат врява навсякъде - от неонацистите в Гърция до джихадистите в Нигерия.

Мартин Улф от "Файненшъл таймс" - довереник на Давос, оприличава ситуацията на навечерието на Първата световна война точно преди един век. Времето, когато богаташите и властелините на света залитат към най-ужасяващото унищожение в историята. "Сложните общества разчитат на елитите си да действат, поне без нелепи грешки", пише Улф. "Днес елитите трябва да се справят по-добре. Ако не успеят, гневът може да смаже всички ни", пророкува той. Чувството за надвиснала гибел никъде не е толкова силно, колкото в Близкия изток. Много от шума около първите два дни в Давос ще бъде пренасочен към друга конференция в друг край на Швейцария. Няколко страни (но не и Иран) се събират в съседен Монтрьо с представители на сирийския режим на Башар Асад и някои от разделените му опоненти, за да се опитат да започнат да говорят за това как могат да измислят преходно правителство, което може би ще спре ужасяващата гражданска война в Сирия.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери ще пристигне в Давос утре, за да говори с високопоставените лица, събрани там, но надеждите не са големи, а

очакванията са дори по-малки

Mеждувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху и иранският президент Хасан Рухани също ще се появят. В изминалите години заплахата от това Израел да започне финансирана от САЩ война с Иран, за да спре ядрената програма на Техеран, ставаше все по-сериозна. Поне доскоро, когато бе сключена временната сделка между Иран, САЩ и другите сили в Женева и която влезе в сила тази седмица. Нетаняху твърди, че светът трябва да налага дори по-тежки санкции на Техеран, докато Иран се откаже от всякаква вероятност за развитието на ядрени оръжия, а междувременно Рухани ще ухажва инвеститорите в Давос. Това ще стане с помощта на облекчените санкции и шансът им, че ако навлязат в страната сега, те ще направят състоянията си още по-големи.

На азиатския фронт растежът в Китай се забавя, докато военното напрежение с Япония става все по-интензивно. Японският премиер Шинзо Абе вероятно каквото и да е решение. От икономическа гледна точка Африка има голям потенциал. Пол Кагаме от Руанда и Елън Джонсън-Сърлийф от Либерия ще бъдат на планинския връх, за да окуражат инвестициите в страните си, които все още се възстановяват от геноцида и престъпленията срещу човечеството. Но новите войни в целия континент продължават да пречат на това. Тази седмица Европа дори реши да подкрепи френската намеса в провалената държава, позната като Централноафриканска република. Никой обаче не очаква водената от французите борба там или в заразената от "Ал Кайда" Мали да приключи скоро. Кървавият конфликт в Южен Судан едва започва. Либия се разпада. Египет пък си остава една голяма въпросителна.

В Латинска Америка Бразилия някога изглеждаше като бъдещ мощен мотор на растежа. Помните ли БРИКС - развиващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, които се очакваше да бъдат движещите сили на XXI век? Общото мнение в Давос е, че те явно са изживели времето си и ще се превърнат в

разочарованието на десетилетието

Форумът вижда и много други заплахи на хоризонта - възможността за Кибергедон в онлайн света, което би значело парализа на глобалната нервна система. Предизвикателствата на климатичната промяна и свързаните с нея феномени на екстремните явления - урагани, наводнения и суши. И въпреки че финансовата и икономическата криза, които избухнаха през 2008 г., бяха удържани, всички знаят, че светът вече не е същият. Не се създават работни места. А богатството, показвано от растящите финансови пазари, влиза в джобовете на онези, които са далеч по-малко от 1% от световното население. Всъщност когато се вгледаме във въпроса за глобалното неравенство, цифрите сочат отново и отново към САЩ като мястото, където в световен мащаб най-много ресурси са под контрола на най-малко хора. Този факт променя фундаменталното схващане не само за демокрацията, но и за отворения пазар с равни възможности. Това е различно от мнението на повечето от нас за истината, справедливостта и "американския начин на действие". И докато тези радикални неравенства може и да не доведат до още една световна война, поне със сигурност допринасят за световния хаос.

Докладът на "Оксфам", който се опита да бъде внимателен към силите в Давос, отбелязва, че "опасният тренд" на неравенството "може да бъде върнат назад". "В трите десетилетия след Втората световна война САЩ и Европа намалиха неравенството и просперираха", припомня се в документа. Но в същите тези десетилетия максималният данък за индивид бе по-висок от 90%. Сегашното ниво е около 35% и много американци вярват, както биха вярвали в религията си, че дори това е прекалено много. Така че забравете максимата, че световните лидери са "лидерите на Америка, готови да се борят за по-добро разпределение на приходите". Определено не и тази седмица в Асгард... така де, Давос. И със сигурност не е и в собствените им страни. Така богът на лукавството ще продължи да управлява планетата.

Кристофър Дики, "Дейли бийст"/ "Сега"