/КРОСС/ За 7-годишен период издръжката на живот нарасна от 384 на 562 лв. на член от 4-членно домакинство или това е ръст от над 46%. Като основни проинфлационни фактори се утвърдиха:
- държавно регулираните цени на енергоносители (с кумулативен скок за периода от 35% за електроенергия до 45% при топлоенергията);
- политиката на поетапно приближаване към минималните европейски ставки цените на акцизните стоки (среден ръст за 7 години на алкохол и тютюневи изделия от 88.9%;
- но също така в определени периоди водещо значение придобиваха и други фактори: горивата за МПС (кумулативен скок само за две години 2010-2011 г. от над 32%) и основни хранителни стоки (аналогичен скок в периода 2007-2008 г. от 32,3%), съобщава Институтът за синдикални и социални изследвания на КНСБ.
Влязохме в ЕС с МРЗ от 180 лв. (92 евро) и само за две години тя нарасна до 240 лв. След това обаче размерът й бе замразен за близо три години. Направените няколко стъпки на повишение след септември 2011 г. доведоха само до известни компенсации на пропуснатите увеличения. В края на 2013 г. МРЗ бе едва 39% от средната за страната, а през 2007 г. представляваше близо 42% от средната за страната.
На минимална работна заплата при пълно работно време в  края на септември 2013 г. са наети 192 934 души, или 8,5% от всички наети. Запазва се традицията наетите лица да имат най-висок дял в  преработващата промишленост  (31,1%),  търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (13,6%), административни и спомагателни дейности (15,3%).
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 102,85 лв. през 2007 г. плавно нарастваше, а 2010-2012 г. бе и замразена, за да достигне през 2013 г. размер от едва 150 лв., или общо ръст за периода от 45,8%. Средната пенсия се приближи плътно до 300 лв. и в края на 2013 г. достигна 295 лв. (172 лв. през 2007 г.).
Реализираният преди кризата последователен икономически растеж от над 6% няколко поредни години даваше основания за очаквана ускорена адаптация на доходите в България спрямо европейските страни с по-ниска степен на развитие, но тези надежди бяха попарени от кризата. Вместо да се ускори кохезията, се задълбочиха противоречията и разликите в няколко разреза:
- между северните и южните страни членки
- между старите и новите страни членки
- между тези в Еврозоната и страните от „периферията"
- и не на последно място - между двете най-бедни страни (България и Румъния) и останалите бивши соц. страни.
За един продължителен период от три години (2008-2010) индексът на БВП на глава от населението по паритет на покупателна сила остава неизменно на 44% от средното за ЕС-27 равнище. През следващите две години се покачи на ниво 47%, но то остава най-ниско спрямо всички страни в ЕС (индексът на Румъния от 2012 г. е 50%). Това говори за провалени възможности в реализирането на догонваща политика по отношение на доходите и работните заплати.
В същото време се задълбочават подоходните неравенства в българското общество. Страната ни е в челните места сред европейските страни, както по диференциация в доходите, измервана с коефицента на Джини, (в периода 2001-2006 г. той е със стойност около 24-30, а през последните три години 33-35), така и по поляризация в доходите - съотношението на дохода на 20-те процента най-богати към този на 20-те порцента най-бедни (от 4-5 пъти преди влизането ни в ЕС това съотношение достига до 6,1-6,5 пъти през последните три години).