/КРОСС/ Въвеждаме екшън план след доклада на Брюксел, обяви правителството онзи ден. Заживяваме в ускорени сюжети, диво действие, ръчни и други битки, заживяваме във филмова стилистика. Ние екшваме реалността, за да я направим по-ритмова, по-задъхваща и по-бързо добрите да отрежат гърлата на лошите. Българският филмов екран знае какви ли не трагедии. Посланията не могат да бъдат разпределени между шанс и вяра. Както нашите политици не могат да бъдат разпределени между титанична мисъл и каризма. Ние, невинните, постоянно гледаме екшъни, един дълъг сериал от напрежение. Плащаме си тарикатлъка да живеем в киносалон "България". Защото сме наивници - все вярваме, че ще повалим Дарт Вейдър, която и партия да води. И мъченици - защото се надяваме от всеки политик да изковем възмездие.

Словотворчеството на депутатите е достойно за неизвинение. Понякога и за срам. Стенограмите на Народното събрание са на практика неизчерпаем източник. Ако се вгледа в материала, всеки студент с няколко публикации може да окупира обществения интерес.

Речевитите са неколцина и общо взето умозаключенията се лутат между "Престъпление и наказание" и "Идиот". Войната на думите се превърна във война на епитетите. Личностите останаха извън урните. Новият Изборен кодекс въвежда машинно гласуване, както е по света, и отново нищожен политически материал, както не е по света. Липсват изразните средства на доблестта. Пряка, непряка, мажоритарна, миноритарна, сказална или виртуална, каквато и да е, системата не може да почисти зърното от плявата, защото политическата система винаги предпочита плявата. Тя е удобна и най-важното - анонимна.

Всяка далавера се влюбва в анонимността. Както всяка заменка се влюбва в българската гора. Брюксел плесна по муцуните радетелите на великата далавера, известна от доклада като "държавна помощ". Настоя държавата да си върне раздадените за стотинки територии. Заменките бяха управленската плява, зад която словото не видя бял свят. Не бяха изговорени мотиви, технологии, конкурси. Имена.

Политиците с малко изразни средства изработиха законовия щит на заменките и се почна една от най-наглите далавери в съвременната ни история. На близки, роднини и други сенчести фигури продаваха квадратен метър гора за два лева, а те я препродаваха за две хиляди. Ако държавата трябва да компенсира, ще са нужни 2 милиарда лева.

На всичко отгоре депутатите си гласуват кога БНТ и БНР да излъчват на живо. Освен брътвежи, чуваме издевателства над книжовния български, чуваме стрелбата в духовната ни среда, защото езикът е нейна крепост.

Държавата изгуби контрола над оптимизма, както изгуби контрола над акцизните стоки. Но не иска да изгуби контрола над езика. Досега дванайсет проектозакона за българския език поеха към пленарната зала, а един даже влезе. Слава на господа, не бе приет. Политиците не искат да разберат, че няма закон, който да охранява езика.

Всяка нормативна норма е ярем. Езикът е жива система, постоянно се развива, обогатява, боледува, създава. Крепи народ и държава. Преди години френски депутат от Бургундия взриви парламента с диалекта си. Обществото го нокаутира, в. "Рир" го окарикатури в пет броя, накрая тоя иначе умен мъж не видя пред себе си отворен национален микрофон.

Един титан на лексикалното богатство въведе случайно или не думата "ваканцувам". Някои журналисти го вкараха в заглавия, други в смешно-тъжни рубрики, а радетелите за чист език го натириха на дявола в тунела. Грешка. Този титан всъщност обогати речника. Ако думата бе успяла да се лексикализира, според филолозите, сега щяхме да имаме твърде удобен глагол, който на всичко отгоре обслужва и т.нар. Закон за икономия на изразните средства. Човек се стреми към все по-съкратен изказ. Затова и младите, тези неистови жертви на интернет, говорят без епитети, по-директно, по-бързо. "Ваканцувам" можеше да измести изрази като: Искам да отида в отпуск, Ползвам годишна почивка, Отпускам в бетоновия възел Слънчев бряг, Заминавам с децата в чужбина да видят дюни, и други подобни.

Политиците ни са лексикално бедни, затова пък - диалектно богати. Дори председателят на Народното събрание Е-ка. ГоворимЕ, пишемЕ и т.н. Нетърпимо, въпреки местожителството си край Орлов мост, говореше един заместник-председател, сега клиент на обвинението. Освен че фъфлеше, любителят на обръчи от фирми демонстрираше диалектната си природа от най-авторитетни трибуни. Един мийекащ председател на комисия обяви преди време, че има двеста вратовръзки. Ми щом имаш двеста вратовръзки, дай двеста лева за уроци по правоговор, мъченико на микрофона.

Няма как да правим заменки на политиците. Ще си живеем в екшън, дублиран на развален български. На Дарт Вейдър ще му гепим опинците.

Автор: Димитър Шумналиев, Труд