/КРОСС/ Не подкрепям новата окупация на Ректората - нито в този персонален състав, нито в тази численост, нито в това време, нито при тази обстановка. Тя не постига целите, които заявява, а им вреди, пише в блога си доц. Кристиян Таков.  Преподавателят по право беше първият, когото студентите поканиха в окупираната 272-ра аудитория през октомври.

Смятам, че са малцина. Това ги лишава от достатъчна легитимност. Съставът им е твърде разнороден; нито е само студенски, а хептен не е само от Софийския университет. Това повдига въпроса, защо окупират Ректората, а не например Министерския съвет. Моментът (сесия след седмица, задочници, взели отпуски за очни занятия) е крайно неподходящ. Избраното действие - окупация - вече е доказано неефективно спрямо дебелокожите неща, които са на власт в момента, посочва Таков.

Страничните ефекти от това избрано неефективно действие обаче може да са доста неприятно ефективни: намаляване на подкрепата в обществото, разцепване на Ранобудните студенти, разцепване на преподавателите, подкрепящи Ранобудните студенти, влизане на полиция в Университета, медийна злоупотреба с неизбежните за такова действие непремислености, отбеляза доц. Таков и допълва: „Широка подкрепа не може да се очаква. Няма „революционна ситуация" в маркс-ленинов или че-геваристки смисъл. Поради това революционните действия на неподходящ декор могат лесно да се изродят. Това е разпиляване на гражданска енергия по много фронтове и по никое време. Зад лицето на вярата винаги може да стане прозирна гримасата на екстремността. Единственото спасение сега е в хладния разум. След много месеци на силни и чисти емоции устремът заради самия себе си не е добра рецепта. Напразните жертви - на хора, на енергия, на козове и на репутация - са само напразни, но престават да са жертви. Те стават прахосване".