/КРОСС/ Bсеки път, като чуя как "Атака" или някоя друга "националистическа" партия (за мен разликата между патриотизъм и национализъм е като между Канада и канализацията) били "крайнодесни", ми прилошава. Честно. Като че ли българската десница не е достатъчно разпокъсана и разнебитена от 24 години междуличностни разпри и каляне по медиите, че трябва да й лепнем и българските ракиени националисти за етикет. Не, нито една от българските "националистически" партии не е дясна или крайнодясна. И е време повече български журналисти и публицисти да го разберат, особено тези, които сами се определят като десни или десноцентристи, коментира икономистът Владимир Каролев за "24 часа".

Политическата теория традиционно изпитва затруднения да определи крайнодясното и крайнолявото, тъй като те преминават през многобройни трансформации в историята.
Например средната буржоазна класа, подкрепяща свободна икономика и ниски данъци, е била в лявата част на парламента веднага след Френската революция, докато вдясно е била аристокрацията, защитаваща повече регулация и данъци в интерес на монархията и църквата, посочва Каролев. 

Но да оставим дебатите за историята на политическото линейно разделение и да видим как стоят нещата сега. Днес, схематично (поради което опростено и непълно) ролята на държавата за по-умерените форми на лявото и дясното може да се изрази така, казва още Владимир Ккаролев.