София /КРОСС/ Посегателствата върху железопътната инфраструктура са наше ежедневие и ако санкциите са по-големи, порочните практики ще бъдат прекъснати. Това каза инж. Милчо Ламбрев, генерален директор на НКЖИ, по време на дискусия на тема „Терор на релси". В дебата участваха Антон Гинев-заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Светлозар Лазаров-главен секретар на МВР, Бисер Минчев-главен ревизор по безопасността на НКЖИ, Любомир Тодоров-ръководител служба „КИ и ВС", Чавдар Трендафилов-заместник изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ", Борислав Малинов-председател на БАР и други.

Възможностите на Компанията за предотвратяване на посегателствата са ограничени, тъй като не разполагаме с необходимия човешки ресурс и правомощия. Разгънатата площ на жп инфраструктурата е над 6 000 км., поради което е невъзможно да бъде охранявана. Въпреки това НКЖИ непрекъснато работи и предприема мерки за ограничаване на посегателствата. Компанията е осигурила охрана на най-рисковите райони и обекти чрез физическа охрана, СОТ и системи за видеонаблюдение. През 2013 г. на жп гарите: Кулата, Мездра, Видин, Стара Загора, Свиленград, Горна Оряховица, Русе, Русе разпределителна, Шумен и Кардам са изградени и са въведени в експлоатация системи за видеонаблюдение като сигналът от тях е изведен в районните управления „Транспортна полиция".
Предвидено е през настоящата година да се изгради видеонаблюдение на още 10 гари с голям пътникопоток.
Тази година трябва да е ключова, в която да се вземат мерки за прекратяване на посегателствата върху железопътната инфраструктура, вагоните и локомотивите, заяви заместник-министърът на транспорта Антон Гинев. МТИТС е предложило промени и санкции в Наказателния кодекс не само за посегателствата върху железопътната инфраструктура и подвижен състав, а и върху цялата транспортна система. Щетата като стойност не е голяма, но рискът от посегателството на един болт дори е голям, допълни Гинев.
По време на дискусията представители на НКЖИ направиха изводите, че наказанията трябва да бъдат по-тежки и да има по-засилен контрол над пунктовете за изкупуване на цветни и черни метали. Освен това България е единствената страна от ЕС, където няма строг контрол и мерки срещу крадци на метали. Дори когато се пуснат жалби към такива лица не се образуват преписки срещу тях, защото щета се класифицира, като незначителна.
Необходим е анализ в посока по-добра координация между компетентните и отговорни органи, както и да се помисли за изменения в Наказателния кодекс, каза главният секретар на МВР Светлозар Лазаров.