/КРОСС/ Европейската комисия публикува насоки за държавите от ЕС, в които съществуват норми, предвиждащи загуба на избирателните права на граждани в националните избори само поради факта, че са упражнили правото си на свободно движение в ЕС. Пет държави (Дания, Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство) понастоящем прилагат режими с такива последици. Макар че съгласно съществуващите договори на ЕС държавите членки са компетентни да определят кой може да се възползва от правото си да гласува в националните избори, такива практики на лишаване от избирателно право могат да се отразят отрицателно на правото на свободно движение в ЕС. Тези практики са също в противоречие с основополагащия принцип на гражданството на Съюза, целящ на гражданите да се предоставят допълнителни права, а не да им се отнемат. 

„Правото на гласуване е едно от основните политически права на гражданите. То е част от същността на демокрацията. Практиката на лишаване на граждани от избирателно право, след като са се преместили в друга страна от ЕС, е равносилна на санкционирането им за това, че са упражнили правото си на свободно движение. Подобни практики рискуват да ги превърнат във втора класа граждани", заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „В писма, петиции и диалози гражданите дадоха ясен израз на значението на този въпрос за тях. Ето защо в доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. Комисията пое ангажимент за решаване на проблема. Днес осъществяваме необходимото от наша страна в тази насока. Призоваваме държавите членки да проявят повече гъвкавост и издаваме съответни насоки за петте въпросни държави, които да направят възможно повторното включване на гражданите в избирателните списъци на родната им страна. Надявам се държавите членки да бъдат готови да откликнат на тези напълно реални тревоги, тъй като лишаването от избирателно право е много съществен проблем за засегнатите".

Понастоящем в пет държави от ЕС са налице национални разпоредби, които предвиждат загуба на правото на гласуване в националните избори вследствие на периоди на пребиваване в чужбина (Дания, Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство). Правилата се различават значително, като кипърските граждани губят това право, ако не са пребивавали в Кипър шест месеца преди провеждането на избори, докато британските граждани трябва да имат изборна регистрация на адрес в Обединеното кралство през последните 15 години (вж. обзора в приложението). Съществуват други държави членки, които позволяват на своите граждани на Съюза да запазят правото си на гласуване при определени условия. Австрия например изисква от своите граждани, живеещи в чужбина, периодично да подновяват своята регистрация в избирателните списъци, а Германия изисква гражданите да бъдат запознати с националните политики и да бъдат засегнати от тях или да са пребивавали в Германия поне 3 месеца през последните 25 години.

Основният аргумент в подкрепа на разпоредбите за лишаване от избирателно право - че гражданите, живеещи в чужбина, вече нямат достатъчно връзки със своята родна страна - изглежда неактуален в днешния взаимосвързан свят.

Днешните насоки, издадени от Комисията, целят решаването на проблема по съответен начин, като държавите членки се приканват:

да предоставят възможност на гражданите си, които се възползват от правото си на свободно движение в ЕС, да запазят правото си да гласуват, ако докажат наличието на продължаващ интерес към политическия живот в собствената си държава, включително чрез подаване на молба да останат вписани в избирателните списъци;
когато позволяват на гражданите си, пребиваващи в друга държава членка, да подават молба да запазят избирателното си право, да гарантират, че това може да бъде направено по електронен път;
да уведомяват гражданите по подходящ начин и своевременно за условията и стъпките, които трябва да предприемат на практика, за да запазят правото си да гласуват на национални избори.