/КРОСС/ Конституционното право на гласуване престава да бъде право, когато се превърне в задължение. Това създава реални предпоставки за автоцензуриран вот. Гласоподавателят ще гласува по начин, по който не иска, и това ще даде невярна изборна картина,  казва в интервю за БНР преподавателят във ВТУ проф. Тодор Галунов.

 „Изборната практика показва, че когато гражданинът бъде задължен да гласува, но не иска да го прави, най-често пуска бюлетина за водещата партия. Другият водещ мотив е страхът", отбеляза Галунов.

„Струва ми се, че времето на задължителното гласуване в Европа отминава. Ако говорим за свобода, тя предполага и свободно гласуване. Не бива да забравяме, че въздържането от гласуване също е позиция. Част от хората не гласуват, защото това, което им се предлага на политическия пазар, до голяма степен не им харесва и не могат да намерят своята партия или своя избраник", коментира проф. Галунов.

Задължителното гласуване не начинът за промяна на политическата система: „Време е за една струя компетентност в политиката, която да промени нещата. Сегашният политически елит е изхабен отдавна и като цяло той трябва да си върви. В политиката трябва да влязат нови, необременени политически лица. Аз съм привърженик на повече мажоритарност в изборите. Може би на този етап най-уместен е вариантът за преференциален вот в рамките на пропорционалната избирателна система".

Купуването на гласове не може да бъде преборено нито със задължително, нито с мажоритарно гласуване, убеден е проф. Галунов.