/КРОСС/ Холандия се притеснява от нискоквалифицираните имигранти от България и Румъния и търси стратегии за задържане на учащите и на тези с висока квалификация. Това става ясно от проучване на независимия аналитичен център Холандски научен съвет за правителствена политика. То изследва проблемите, свързани с миграцията на българи и румънци в страната, и предлага различни техни решения, пише Дневник.

Основната причина за тревога според експертите е големият брой нискоквалифицирани имигранти, в частност българи и румънци, влезли в Холандия. Въпреки съществуващите трудови ограничения до 31 декември 2013 г. се предполага, че в страната има между 34 и 44 хиляди българи и между 62 и 72 хиляди румънци. И въпреки че днешните европейски трудови мигранти са много по-квалифицирани от гастарбайтерите през миналия век, значителна част от тях се намират на дъното на трудовия пазар и заемат т.нар. гъвкави работни места или временни договори. Това важи с особена сила за българите, изтъкват от съвета. Като цяло българските мигранти в Холандия са с много по-ниско образователно ниво от българите в самата България.

В момента в Холандия има цели градове и села с висока концентрация на нови, основно нискоквалифицирани европейци, много от които не говорят дори малко холандски, отбелязва проучването. Сред тях турско-българската група е в "най-тревожна" ситуация, тъй като е с много ниски доходи и на практика се движи изцяло в сивия сектор на заетост. Такива градове са Ротердам и Хага, но също и малките населени места в провинциите Ноорд-Брабант и Лимбург. Поради това експертите препоръчват концентриране на политиките върху образованието и интеграцията на имигрантите в холандското общество.

Те изследват и друг феномен - известен като "прахосване на мозъци" и срещан в различни страни. Той може да бъде илюстриран така: въпреки че 21% от българите и 12% от румънците в Холандия са с висока квалификация, едва 11% от българските и 2% от румънските специалисти извършват висококвалифициран труд.

Проучването разглежда и друг аспект на въпроса с мигрантите, а именно големия брой чуждестранни студенти, учещи в страната. След Германия, Китай и Белгия България е четвъртата държава по произход на чуждестранни студенти в Холандия. В момента те са 1600, докато през 2007-2008 г. са били 711.

Една от идеите на доклада за подпомагане на разрешаването на разглежданите проблеми е държавите, които са най-често обекти на трудова миграция, да инвестират в страните по произход.Друга идея е да се въведат ротационни схеми за висококвалифицирани специалисти и за студенти.