/КРОСС/ Преподобният Исидор бил родом от Александрия. Той произхождал от благородни и благочестиви родители и бил родственик на Теофил, архиепископ Александрийски, и на свети Кирил, приемник на Теофил. Изучил с успех светските науки и усвоил божествената премъдрост, Исидор пожелал да се посипи на служене на Бога. Още в младите си години той оставил сланата и богатството на този свят и презирайки знатността на своя произход и смятайки всичко за смет, отишъл на Пилусийската планина. Там, като приел монашество, той водел строг подвижнически живот. Духовната мъдрост и строгият живот на преподобния събрали около него много ревнители на благочестието, от които бил поставен за настоятел и презвитер. Заради своите подвизи и високата си образованост той заслужил такова уважение, че не само епископи и велможи, но и сам императорът и александрийските патриарси се обръщали към него за съвети и наставления и той се ползвал с голямо уважение от всички.

Църковният историк Евагрий, спомняйки си за преподобния Исидор, казва следното: „При царуването на Теодосий се ползвал с голяма почит Исидор Пилусиотски; славата му на добродетелен и учен мъж се разпростирала надлъж и нашир и името му се прославяло от всички уста. Той така изнурявал плътта си с трудове, че целият му живот на всички изглеждал като ангелски живот на земята. Той служел за жив образец на монашески живот и богомислие и написал много наставления за другите."

Историкът Никифор, свидетелствайки за добродетелния живот на преподобния, казва: „Божественият Исидор от младостта си проливал толкова много пот в монашески трудове и така умъртвявал плътта си, съгрявайки душата си с тайнствени и високи учения, че на всички изглеждал познаващ в пълно съвършенство евангелския начин на живот. Той бил жив и одушевен стълб на монашеските устави и Божественото видение и най-висш пример за топло подражание и духовно учение. Исидор написал множество различни полезни наставления. От него останали до десет хиляди писма до различни лица, изпълнени с божествена благодат и човешка мъдрост, в които той изяснява цялото Божествено Писание и изправя нравите на хората."

От тези свидетелства ясно се вижда колко велик Божий угодник е бил той. Макар и да не се е запазило подробно написано негово житие, дори и кратките слова на историците са достатъчни, за да се видят неговата святост и мъдрост, защото той за всички бил образец на добродетелен живот и изпълнил вселената със своите богомъдри писания. Той се явил силен защитник на свети Йоан Златоуст, несправедливо лишен от епископска катедра, и много писал до Александрийския епископ Теофил и до император Аркадий, увещавайки ги да оставят злото си дело, и макар че не постигнал успех, изобличил тяхната злоба и неправда. А след преставянето на Златоуст писмено убедил свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името му в църковните диптиси, като велик изповедник, много пострадал за истината от зли хора. Писал и до цар Теодосий, наставлявайки го да се грижи за църковния мир, и го подтикнал да свика Третия Вселенски събор в Ефес против злочестивите еретици; защото самият той бил велик ревнител на благочестието, явявайки се силен противник на еретиците, готов да страда и да умре за православната вяра, както се вижда от думите му. В посланието си до един хулител Терасий той казва:

- „Ще попитам тебе, който се надсмиваш над нас и се показваш толкова остроумен и строг съдия: ако царят те беше поставил при градските стени, заповядвайки ти да пазиш и защитаваш града, и видиш, че врагът подкопава и разрушава стената, за да влезе по-лесно в града - нямаше ли да се съпротивляваш с помощта на всички средства; разбира се, ти би започнал да правиш това, за да защитиш града и себе си от враговете и за да покажеш вярност и усърдно подчинение на царя. Не подобава ли и ние, които Бог е поставил за учители в Своята Църква, твърдо да въстанем против Арии, който не само се опълчил на борба срещу Христовото стадо, но и е погубил мнозина? Да претърпя бедствие за такова дело смятам за нищо, и нищо не желая така, както да претърпя всякакви беди за истинната вяра."

От тези думи на светеца се вижда неговата ревност за благочестието; от тези негови послания можем да узнаем и за другите му добродетели.

Девството, на което преподобният бил строг пазител, той възхвалява и поставя над всички други добродетели, наричайки го царица, която всеки е длъжен да почита, макар и да не унижавал честното съпружество. В посланието си до Антоний схоластик той казва: „Пазещите своето девство се уподобяват на слънцето, живеещите в непорочно вдовство - на луната, а живеещите в честно съпружество - на звездите, подобно на казаното от апостол Павел: „един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите".

Хората, увличащи се от светската наука, той увещава повече да се поучават на добродетелен живот, отколкото на красноречие. В посланието до някой си монах Патрим той казва: „чувам за тебе, че имаш голям ум и природни дарования, така че с усърдие изучаваш ораторското изкуство, за да станеш красноречив, но пътят на духовния живот се преминава благополучно само при извършването на добри дела, а не с помощта на красноречието; затова, ако желаеш да получиш безсмъртна награда, не се грижи за красноречието, а повече се старай да вършиш добри дела."

Подобно на това Исидор пише до епископ Аполоний: „Така, както е неприлично и не бива принудително да бъдат привличани към благочестие хората, създадени със свободна воля, които не изразяват своето съгласие и се противят, така и трябва да се погрижиш да просвещаваш пребиваващите в тъмнина с добри наставления, добър живот и добри нрави."

Също така той поучава, че добродетелният човек не бива да се гордее с добрите си дела, но трябва да мисли за себе си смирено: „Добродетелният в една добродетел - казва той - има светъл венец, а извършващият много добри дела, но мислещ за себе си, че малко добро е направил, чрез такова смирено мнение за себе си ще има най-светъл венец; при добродетелите мисълта, че малко е направено, заслужава не по-малка похвала от самите дела; но да кажа цялата истина: който има смирени мисли, при него и добродетелите биват по-светли, а който няма такива мисли, то и светлите му добродетели се помрачават, а великите се намаляват. Затова, който желае добродетелите му да бъдат велики, нека не ги смята за такива, и те действително ще се окажат велики."

Поучавайки така другите, преподобният първо сам бил изпълнител на това, което поучавал. Той подражавал във всичко на Господа, Който първо Сам изпълнявал, а вече след това поучавал. Исидор не се гордеел с добрите си дела, но бил смиреномъдър; със смиреномъдрието съединявал и целомъдрие, като работен впряг, теглещ благото Христово иго.

Целомъдрието на свети Исидор се открива в посланието му до Паладий, епископ Еленополски, в което той много поучава, че подвижникът с цялата си строгост трябва да се пази от събеседвания с жени. „Ако такива събеседвания - както се казва в Писанието - развалят добрите нрави, това става именно чрез беседите с жени, макар и прилични, защото те могат по таен начин да погубят вътрешния човек, чрез нечисти помисли, и макар и тялото да остава в чистота, душата ще бъде осквернена." Затова преподобният се обръща със съвет към този епископ, имащ обичай в устни беседи да наставлява жените за полезното, - който се похвалил, че не усеща в себе си никакви пожелания. „Избягвай - пише той - колкото е възможно събеседванията с жени, добри мъжо! Защото имащият върху себе си сана на свещенството трябва да бъде по-свят и чист от заселилите се в планините и пустините. Той има грижа и за себе си, и за народа, а другите - само за себе си. При това на него се отдава такава висока чест, че всички узнават и разбират за живота му, а онези живеят в пещери, лекувайки раните си или изучавайки недостатъците си, а някои си плетат и венци. Ако бъдеш принуден да се срещнеш с жени, наведи очите си надолу, и тези, при които си дошъл, поучавай да имат целомъдрени погледи. И след кратка беседа, достатъчна за утвърждаване и просвещаване на душите им, бързо си отивай, за да не би продължителната среща да разслаби и разстрои силите ти, и като те овладее, да не остриже, като на страшен и величествен лъв, гривата, която в действителност прави лъва лъв и пази царственото му достойнство. Ако искаш да бъдеш на почит сред жените (а за това духовният мъж трябва особено да се грижи), нямай дружба с тях. Човек обикновено пренебрегва тези, които му служат, а благоговее пред онези, които не го ласкаят. От този недъг страда най-вече женската природа. Жената, когато я ласкаят, е непоносима; а най-много благоговее и се изумява пред тези, които се държат с нея свободно и заповеднически. Ти казваш, че имаш продължителни беседи с жени и не търпиш никаква вреда. Нека да е така. Но на всеки е известно, че водата разяжда камъните, и дъждовните капки, непрестанно падащи върху тях, ги пробиват. Разсъди, има ли нещо по-меко от водата, или водните капки? Обаче непрестанното им действие преодолява и естеството. Ако почти непреодолимото вещество бива преодоляно - и то от материя, която е нищо в сравнение с тях, и страда и се намалява, то нима човешката воля, лесно разколебавана, от продължителното въздействие няма да бъде победена и развратена?" Наставлявайки така епископа, преподобният Исидор поучава и всички нас на целомъдрен живот, за да пазим не само тялото си от плътско грехопадение, но и душата си от греховни мисли.

Той оставил в своите писания много наставления за всички добродетели, и като поучил в устни беседи всички на тези добродетели, достигнал дълбока старост и благоугодил на Бога, починал в мир.