/КРОСС/ „Експертната и медийната мрежа на някои либерални тинк танкове има своя принос в рамкирането на новите послания на летните протести. За съжаление, това постепенно лиши протестите от връзка с истинските проблеми на обществото, което не се припозна в техния разказ за реалността като противопоставяне на демократи и комунисти. Това е една твърде овехтяла идеологическа усмирителна риза срещу гнева на обеднелите и социално маргинализирани хора. Опитът думи като „промяна" и „свобода" да се асоциират само с дясно ориентирани идеали, изобщо идеята, че преходът към демокрация може да е само десен, е една от манипулациите на българския преход", казва политическият антрополог Достена Лаверн в интервю за „Труд".

„Проф. Петър Емил-Митев изрази много точно парадокса на българските протести, който всъщност е и парадоксът на българския преход - в България има хегемония на една дясна субкултура, подхранвана от идеологията на „експертите на прехода", в съчетание с масови леви нагласи", посочва Лаверн.

Преходите в източните страни са част от един глобален преход към нов тип управление, където държавите са все по-зависими от корпоративни и наднационални интереси, припомня Лаверн една от основните тези в своето изследване „Експертите на прехода".
Конкуренцията между САЩ и Русия за геополитическо влияние е все още факт и вероятно ще остане, но 2013 г. повиши интереса и отвори перспективи към изграждането на многополюсен световен модел, в който този двуполюсен баланс ще трябва да намери ново отражение. Борбата за енергийно надмощие е в центъра на много политически кризи и въпреки че последната се третира като финансова, големите енергийни играчи са основни фактори в нея, отбелязва тя.
Нарицателните от типа на „соросоиди" са доста популярни, но и донякъде груби, защото слагат в един кюп хора и институции, които не принадлежат на една категория. И все пак факт е, че фондация „Отворено общество" подкрепи финансово най-вече неолибералните икономически експерти. България, както и Източна Европа, трябваше да се отвори за световните пазари, за световния финансов капитализъм и да се превърне в територия, от която да се черпят природни и човешки ресурси. В някои от трудовете си Сорос може и да възприема критична позиция спрямо пазарния фундаментализъм, но често си противоречи, а защитата на противоречиви идеи е стара стратегия за контрол на интелектуална и политическа територия, допълва Достена Лаверн.