/КРОСС/ Политическата среда, развитието на сектора на малките и средните предприятия, иновациите и образованието са част от основните фактори за устойчиво икономическо развитие, които открои в речта си през 17-тата евроазиатска икономическа среща на върха в Истанбул вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева.

„Трябва да постигнем възможно най-много, за да реформираме икономиката и да изградим солидна основа за устойчиво развитие", изтъкна г-жа Бобева.

Тя подчерта, че резултатите са обнадеждаващи: в България е запазена макроикономическата стабилност като същевременно се запазва най-ниското ниво на облагане в ЕС, най-ниско ниво на публичен дълг, по-малко от 2% бюджетен дефицит, има тенденция към намаляване на безработицата и увеличаване на социалната подкрепа за уязвимите слоеве от населението.

Според вицепремиера вторият фактор за устойчиво развитие е развитието на малките и средните предприятия. „На принципа "Твърде голям, за да фалира", обикновено правителствата се ангажират с големите в бизнеса, докато секторът на малките и средните предприятия е оставен на собствените си способности за оцеляване. Ние трябва да насърчим предприемаческия дух, да му осигурим подкрепа от правителството и от обществото. Тази подкрепа се изразява в строги правила срещу монополите и защита на конкуренцията, балансирана енергетика, ниски данъци и споделена отговорност за уязвимите между държавата, бизнеса и обществото, стабилна, коректна и отзивчива към нуждите на реалния сектор финансова система", обясни вицепремиерът логиката на икономическата политика, провеждана от българското правителство.

Г-жа Бобева акцентира върху иновациите и образованието за всички като основополагащи фактори за икономиката на бъдещето. Като сериозни предизвикателства вицепремиерът очерта високото ниво на необхванатите от образователната система деца, големият процент отпадащи от нея и сериозното количество ученици, които избират да следват в чужбина като в последствие стават емигранти. „Недостатъчно доброто качество на образователната система и разминаването между образованието и търсенето на пазара на труда са предпоставки за ръст на безработицата", смята вицепремиерът.

Според нея трансграничното сътрудничество в областта на образованието и науката изостава, но е положителна тенденцията да се увеличава броят на студентите от съседните държави. „По-голям дял от БВП, изразходван за образование и иновации, няма автоматично да ни доведе до икономика на бъдещето. Новата икономика ще бъде създадена чрез ефективното и целево използване на публични и частни средства за образование", заяви вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева.