/КРОСС/ Бях сигурен, че изказванията ще бъдат силно поляризирани. Според едната гледна точка, положението на имигрантите в България е катастрофално, достъпът до убежище е неправомерно възпрепятстван, а получаването на бежански статут е бавно поради ниския капацитет на съответната институция. Според другата гледна точка, в България се влиза безпрепятствено, имигрантите живеят според стандарта на бедните българи и предстои пълно овладяване на кризата, каза евродепутатът Станимир Илчев по време на вчерашния дебат за сирийските бежанци в България.

Като участник в две делегации в България, Турция, Гърция и центровете за бежанци на българска територия, си позволявам да твърдя, че страната полага все повече усилия, за да отговори положително на три основни очаквания:
Имигрантите, и особено тези от сирийски произход, очакват закрила, по-добри условия на живот и интегриране в Европейския съюз, не непременно в България.
Съюзът очаква България да изпълнява задълженията си на държава-членка в областта на закрилата и убежището, но и да гарантира сигурност по една от двете над 200-километрови външни сухопътни граници.
Българските граждани очакват социалното бреме върху тях самите да не се увеличи драстично, сигурността им да не бъде застрашена, но и да не се надигне в неособено устойчивото ни общество ксенофобия, расизъм и серия от инциденти.
Това са три реални гледни точки, три трайни нагласи. Те формират дилема - как да се охранява държавната граница, за да не проникват на територията на съюза и хора, потенциално застрашаващи реда и сигурността, но и как да се облекчат страданията на избягалите от кошмарния конфликт в Сирия и да им се даде шанс за нормален човешки живот.
Огромното мнозинство от българите са наясно, че драмата на тези хора е голяма. Тези българи са горди с поведението на своите предци в миналото. Тогава в България са намерили убежище, а в много случаи и дом завинаги над 40 хиляди арменци, оцелели от геноцида в Отоманската империя, над 20 хиляди руснаци след гражданската война в Русия, 50 хиляди евреи оцеляват през Втората световна война. Съвременните българи са наясно с идеите на хуманизма и солидарността. Затова днес е по-важно да говорим за възможности, политическа гъвкавост и рационални решения.
Възможностите на България са ограничени. Тя се нуждае от сериозна и редовна финансова подкрепа. Държавите с възможности би следвало да ревизират своите квоти за бежанци, а тези от тях, които са пасивни до момента, трябва да се активизират.
Политическа гъвкавост е нужна от страна на целия съюз към Република Турция. Oт Република Турция трябва настоятелно да се поиска строг контрол върху движението на големи мигрантски групи с разнородна националност през територията й към границата й с България, както и добросъвестно да прилага механизма на реадмисията.
Рационалните решения са функция на първите две условия. Ако българските институции трябва да се справят с проблемите на над 10 000 имигранти и да се готвят тази пролет за нова вълна от неизвестно колко, решенията ще бъдат по-скоро ситуационни и палеативни. Ако солидарността и синхронизираните действия в рамките на съюза нарастнат, ще стане възможно наистина рационално да се решават въпросите на бита, здравето, образованието, статута и дори частичното интегриране на имигрантите.
Това е доминиращото очакване днес в българското общество. Иначе картината не е еднаква на различните места. В един от центровете предстои условията спешно да се подобрят, в другите напредъкът е очевиден.
Но най-важното послание към България трябва да бъде, че страната няма да бъде оставена да се бори сама с имигрантските вълни, отбелязва Станимир Илчев.