/КРОСС/ Писателят и журналист Димитър Шумналиев пред ИА КРОСС

Общо 60% процента от българите не вярват в независимостта на родните медии, докато само 14% смятат, че те са достатъчно свободни, за да отразяват обективно събитията. Това показа изследване на "Маркет Линкс" по поръчка на фондация "Конрад Аденауер".

Как стигнахме до тук?

Аз не вярвам, че тези 60% така са се получили, съмнявам се в методиките на някои агенции, не всички, и това ми се струва силно завишено и много неточно.

Как се стигна до тук - както се стигна до пропадането на какви ли не сфери в нашия обществен и политически живот. Има ли вече сфера, в която няма пропадания, смъквания на авторитети, липса на елити. Така че камъните в градината на журналистиката са част от големите камъни, които падат в цялото общество. Има усещане за ненаказуемост, за несправедливост, за корупционни схеми, които още работят и не им се вижда края.

Така че аз не страдам много заради откритите болести на българската журналистика. Това са естествени професии и ако има симптоми, те ще бъдат преодолени и според мене няма да се стигне до ракови образувания.

Прави впечатление, че в национален мащаб хората, които имат доверие в медиите са двойно повече от тези в столицата. В София едва 7% от хората приемат медиите за независими.

Това също е изкривена методика. Ние знаем как се правят тези анкети - вероятно много на бързо, взима се някаква извадка и се правят обобщения. Както и да е. Аз не споделям това становище или извод на съответния анализ. Да, има разлика между читателя в София и читателя в провинцията, но те са в неравностойно положение. Читателят от София, който и да е той, има повече възможности за повече информация. Той има възможности за по-бърза реакция. Знаете, че основният пазар, на пресата най-вече, е в столицата и за жалост в една държава, в която все още се прави разлика между столица и провинция - нещо, което в модерните страни не е така, там границата отдавна е заличена - работят, според мен, едни стари разбирания за по-бавния ритъм на живота в провинцията. Това сигурно е така и в същото време не е така.

Не вярвам много на тази констатация.

Вие не вярвате на така обявените резултати, но те притесниха медийните експерти. В отговор председателят на СЕМ Георги Лозанов обяви, че институцията ще прави регистър на собствеността на електронните медии, а според Орлин Спасов има нужда и от национална политика по отношение на саморегулацията на медиите. Мислите ли, че тези два подхода биха били полезни?

Това са всъщност наивни стратегии, наивни непознавания на реалиите, на собствениците, на техните идеологии и политики. Това е неосъществимо. Национална стратегия не може да заработи по много причини. Най-малко, защото работят жестоки интереси и лобита. Най-малко защото това е въпрос на пазар - битката на пазара, реализация на стоката; тук действат на първо място икономически закони.

Моралните, етичните - те винаги се явяват вторични. Когато действат други икономически интереси, това е обяснимо. Старите икономисти са го дефинирали още преди сто години и техните закони продължават да работят в модерните общества.

Трето - също има проблеми със собствеността. Обществото общо взето няма доверие в собствениците и отправя критики за лобиране - лобиране на политически платформи, на партии, на личности.

Няма как тези две структури, които са замислени, да заработят в своята перфектност. Те ще бъдат силно формални.

Има ли разграничителна линия между недоверието към информацията, към начина, по който тя е представена, към самата гилдия, от една страна, и от друга - към собствеността на медиите?

Собствениците, както навсякъде по света, така и у нас, си имат пристрастията, имат си политическите любимци и т.н. и съответно всяка медия ще изпълнява тези възгледи и практики на своя собственик. На Рупърт вестниците да не би да обслужват други интереси освен неговите?

Недоверието по-скоро може да дойде от така наречените жълти вестници, които зацапаха журналистическата среда. Според мен оттам основно идва недоверието. Но пък анкетите и анализите не правят такава диференциация, за жалост.

Няма трагедия в случая, има вероятно някаква нервност, някакъв симптом, който ще бъде излекуван, ако обществото се излекува по-бързо. Медиите са част от обществото, те не могат да бъдат по-различни от държавата, от състоянието на обществото, на доверието и недоверието към елитите.

Паралелно с изследването на доверието в независимостта на медиите проучване на Фондация "Медийна демокрация" пък показва кои партии и личности се радват на медиен комфорт. Как се раждат медийните любимци?

Пак казвам - собствениците така или имат интереси и обслужват формации и личности. И това е, повтарям, практика, която не съпътства единствено младите демокрации. И в това се съдържа част от основния закон на икономиката, а именно обслужването на личните интереси, защото в крайна сметка медиите са продукт, те са стока, трябва да се продават.

Социологическото проучване показва, че за 62 процента от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, 20% посочват интернет за свой главен информационен канал, а едва 4% - пресата. Вие като човек, който от дълги години пише във вестниците...

Това също е неточна според мене диагностика. Да, естествено, че електронните медии са по-бързи, особено пък, когато вече и интернет навлезе в нашето информационно битие и човек може да си бръкне по всяко време в денонощието и да получи от там първо новините. Вестниците пък имат друго предимство - предимството на по-дългото размишление, на анализа, на коментара. Иначе да, естествено е ,че хората се информират по-често и по-бързо от новите технологии.

Социалната мрежа медия ли е?

Социалната мрежа е един естествен продукт, тя запълни обяснима празна ниша в българското пространство. Тази история е много двояка. От една страна социалната мрежа също носи новини - много по-съмнителни, от друга страна, тя предоставя място на една аудитория, която не е специализирана, една словохулна аудитория. В тези мрежи срещаме голямото непознаване, отрицанието, грубостта, понякога са по-жълти, отколкото жълтата преса. Има някакво озлобление в социалните мрежи. То е защото българинът ненавижда, вместо да твори, да хвърля отрицания, вместо да гради.