/КРОСС/ Шест партии могат да преминат 4-процентната за влизане в парламента - БСП, ГЕРБ, ДПС, "България без цензура", Реформаторски блок. С шанс е и Националният фронт за спасение на България (НФСБ). Това показва проучване на социологическата агенция "Медиана" на Кольо Колев, направено от 3 до 7 февруари сред 1008 пълнолетни българи. Данните от него бяха обявени на пресконференция и са публикувани на интернет страницата на агенцията.

На въпрос "Ако днес, сега, имаше парламентарни избори, за кого бихте гласували?", 24,8% от гражданите посочват БСП (Коалиция за България), 19,3% - ГЕРБ, 9,5% - ДПС. За "България без цензура" към февруари 2014 година биха гласували 7,1% от гражданите, а за Реформаторския блок - 6,4%. Националният фронт за спасение на България на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов събира 3,3% избиратели, ако изборите се провеждат сега.

Към момента "Атака" и АБВ не дават индикации, че са в състояние да прескочат изборната бариера и да излъчат евродепутат, показва проучването на "Медиана". За разлика от преди водачът на АБВ Георги Първанов сега привлича много симпатии от страна на "чуждите" - избиратели на ГЕРБ и Реформаторския блок и други опозиционни формации. Потенциалните избиратели на неговата формация обаче са почти изцяло (80%) бивши избиратели на БСП.

Характерно за предизборна ситуация се покачва рейтингът на всички политици, което говори за консолидация на избирателите около своите партии, коментират социолозите от "Медиана". И двете основни политически сили - БСП и ГЕРБ, покачват процентите на потенциалните си избиратели, като разликата помежду им се запазва в рамките на регистрираната през ноември (5.5% към момента), показват данните на социолозите.

Те отчитат значителното нарастване на електоралния потенциал на "България без цензура". Основни "донори" на тази формация са ГЕРБ и "Атака" - половината от потенциалните избиратели тук са разочаровани бивши избиратели на ГЕРБ и "Атака".

"Плах оптимизъм", една трета искат оставката на правителството

Въпреки че песимизмът остава доминираща обществена нагласа, той значително е намалял в последните два месеца, отчитат още от "Медиана". По отношение на общественото и икономическото развитие на страната той е спаднал с 13% в рамките на два месеца, а по отношение на личните перспективи песимизмът е спаднал с 11%. Това дава основание на социолозите да говорят за поява на "плах оптимизъм".

Според тях появата на този нов (и крехък) оптимизъм дава отражение и върху доверието към правителството на Пламен Орешарски - то се е покачило с 6% в рамките на два месеца, а разочарованието е спаднало с 2%. Затова няма и доминираща обществена нагласа за искане на оставката на правителството. Такава искат една трета от избирателите (34%), а желаещите то да бъде оставено да работи са 45%, сочат данните.

Като цяло въпросът за властта - оставка или продължаване на мандата, се прехвърля върху евроизборите. Огромна част от анкетираните ги оценяват като много важни (32%); значителна част от хората заявяват желание да гласуват на тях (43% заявяват, че категорично ще отидат да гласуват). Наблюдава се картина на предизборна ситуация, по-характерна за парламентарни избори, отколкото за избори на евродепутати, коментират социолозите.