София /КРОСС/ Съветвам настоятелно вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, в лицето на господата Станишев и Местан, да оттеглят предложенията си. Отпадането на ограничението за два последователни мандата за ректори, декани и други позиции е покана за доживотно управление. Това заяви зам.председателят на „Движение България на гражданите" проф. Даниел Вълчев на пресконференция за бъдещето на висшето образование.
Вълчев подчерта, че уж зад аргументите за академична автономия и мнението на Съвета на ректорите в крайна сметка се създават предпоставки за образуване на цели гроздове от полуфеодалиризрани структури, далеч от демократичните практики. Той даде пример със университети в САЩ и Европа, където няма случай ректорът едновременно да изпълнява функции по управление на държавна собственост, академични и стопански функции, да бъде избиран от подчинените му лица и да няма ограничение в броя управленски мандати. Вълчев прогнозира, че вероятно следваща стъпка ще бъде да се махнат и възрастовите ограничения и така да има доживотно заемане на длъжностите.
Този законопроект е задкулисна договорка между управляващите и ректорите, които трябвало да гарантират мира в академичната общност и да спрат студентските протести, което, ако е така, е много срамно, подчерта Вълчев.
Ако образованието е приоритет на управляващите, то това трябва да проличи в процента от БВП, който се заделя за него, обясни Вълчев и съобщи, че държавните разходи за висше образование у нас са едни от най-ниските в Европа. За 2009 г. субсидията за издръжка на обучението в проценти от БВП са 0.42 %, за 2010 г. е 0.40 %, за 2011 г. и 2012 г. - 0.33%, за 2013 г. 0.36%, а за 2014 г. 0.38 %, каза той и обобщи, че в момента не можем да стигнем нивото от 2009 година. По време на мандата на ГЕРБ тежестта за финансирането на висшите училища беше прехвърлена от държавата към семействата на студентите, които поеха на свой гръб увеличени таксите за обучение, обясни Вълчев. За УНСС за периода 2009-2012 г. увеличението на таксите е с 19 % за всички студенти. По този начин, увеличението на приходите на висшите училища с 30 милиона лева се осъществява основно от такси на студентите.
Три пъти са спаднали капиталовите разходи за поддръжка и ремонт на сградния фонд на университетите спрямо 2009 г., като от 13.4 млн. лв. падат на 5.1 млн. лв. за 2013 и 4.5 млн. лв. за 2014 г. , подчерта още Даниел Вълчев и допълни, че в България не си даваме сметка за световните промени, които настъпват във висшето образование. Той посочи главните тенденции и предизвикателства в глобален мащаб като масовизацията на висшето образование и намаляване на срока на обучение в степен бакалавър до 3 години, масовизиране и на висшите степени магистър и доктор, мобилизиране на ресурси за обучение през целия живот като университетите по света през лятото провеждат редица курсове за студенти, професионалисти и граждани, докато в България биват затваряни, развитие на ВУЗ като изследователски центрове с научна тежест, което е европейска тенденция, вместо училищата да се провинциализират.
Проф. Велислав Минеков определи като скандални измененията в Закона за висшето образование и каза, че приличат на неслучаен пазарлък, така че университетите да бъдат превърнати в пирамидални структури по недемократична технология. Администрацията е в ръцете на ректора, а ректорите се занимават със стопанска дейност, обществени поръчки и ремонти на всякаква стойност, вместо с научна дейност и образователни политики, подчерта проф. Минеков. Той напомни, че в България има 52 университета, а в Дания - 8, като обърна внимание и на проблема с училищата по изкуствата. Минеков бе категоричен, че те са в тежко положение и ако Министерството на културата не може да осигури нормален учебен процес на децата и учителите, то следва тези училища да се прехвърлят към Министерството на образованието. Минеков напомни и за проблема с Националната гимназия за древни езици и култури, в която, по думите му, от месеци няма нормални учебни условия поради изсипването на огромни суми за ремонт на сграда в неподходящо място, като настоя да се обясни на родителите, учителите и учениците кога ще бъде прекратена сагата с единственото по рода си училище в България.
На въпрос дали одобрява влизането на студенти в специалности над държавната поръчка, за което те да си заплащат, Даниел Вълчев отговори, че в целия нормален свят входът за висшите училища се разширява максимално, като се набляга на качеството на обучението, докато в България подходът е крайно грешен като входът в университетите силно се стеснява с изпити, а накрая всеки студент, без значение на качеството на обучението и усилията си, се дипломира. Даниел Вълчев добави, че българската държава не инвестира в инженерни кадри, което ще създаде структурен проблем след няколко години и допълни, че лявото мислене изключва възможността за състезание между висшите училища, което е крайно неправилен подход за държава, която държи да произвежда, а не само да преразпределя продукт.