/КРОСС/ В своите 99 години народният артист на СССР Владимир Зелдин участва в четири представления на Театъра на руската армия, редовно идва да поздрави за юбилея 70-80-годишните "момчета", провежда творчески вечери. Той е включен в книгата на рекордите на Гинес като единствения в света актьор, който продължава да играе на толкова почтена възраст.

Владимир Михайлович посреща кореспондента на в. „Култура" във фирмена олимпийска жилетка:

култура: Наблюдавате Олимпиадата?Зелдин: Разбира се! За мен това е огромно събитие. При това културно - спортът също се отнася към културата, към здравословния начин на живот. Сега много често виждам, включително в нашия театър, млади хора, които пушат ...
култура: Вярно ли е, че Вие никога не сте пушили ?
Зелдин: Вярно е. Всичко започва от семейството. Никога не съм виждал баща ми да извади пакет "Беломор" или бутилка водка...
култура: Често ли си спомняте детството?
Зелдин: Щастливо време беше - Твер, Пролетарка. Аз тръгнах на училище, когато започна НЕП. Магазините бяха пълни с продукти. Все още помня вкуса на онези кренвирши и салами, сега няма такива... Първите впечатления от училището - просторно, на река Волга, големи класове. Дадоха ни чисти тетрадки, писалки...
Спектакълът «Човек от Ла Манча», който играя вече десети сезон е много съвременен. Героят казва: «Дон Кихот, вдъхни с целите си гърди живителния въздух на живота и се замисли над това, как трябва да го изживееш...
култура: Ето защо сте нарекли своята книга «Моята професия: Дон Кихот», защото споделяте принципите на човека от Ла Манча? ...
Зелдин: «Аз вървя, даже ако не виждам пътя, не зная, къде ще пристигна. Аз вървя, тъй като някой трябва да върви, за всички - и за своя беда. Това съм аз, Дон Кихот»...
култура: Какво главно откритие сте направили през Вашия дълъг живот?
Зелдин: Аз не съм философ, не съм литератор, но в своята професия се явявам духовен лечител. Излизам на сцената и зрителите чакат моите думи...
култура: Има ли нещо, еднакво любимо за Вас и в младостта и днес ?
Зелдин: Много обичам жените. Моята майка почина когато бях на 17 години. За мен тя беше олицетворение на женственост. В театъра играех роли на лирични любовници и ми се налагаше да се влюбвам, за да изпитвам чувство на сцената. Аз откривах в своята партньорка някакви особени черти: красиви очи, устни, прическа, фигура, ръце... Пристигайки в театъра винаги забелязвах как е облечена актрисата, с каква прическа е. На жените им е приятно това. Веднъж ми предложиха пиеса, в която нямаше женски роли. Два пъти ходих на репетиция и се отказах. Не мога!
култура: А въобще, какво е това жена ?
Зелдин: Чудо на природата. В пиесата на Горки «Яков Богомолов» героят казва, че жената е «господарка на света, същество, което е създало всички племена и народи, сила, побеждаваща смъртта и унищожението»...

Автор: Валерия КУДРЯВЦЕВА, Portal-kultura