Стара Загора/КРОСС/ Стара Загора е домакин на първата Национална изложба на българския комикс. Регионалната библиотека „Захарий Княжески" отваря врати утре, 18 февруари, за всички любители на литературата и графичните изкуства. Гости на събитието ще бъдат художниците на списание „Дъга" Антон Стайков, Петър Станимиров, Румен Чаушев, Димитър Стоянов - Димо, както и Ивайло Драганов от comicsbistro.net и Ива Груева от списание „Ко-миксер".

Съпътстващи изложбата ще са и други прояви: "Комикс джем с децата от четвъртите класове на старозагорски училища", премиера на книгата Кратка история на българския комикс от Антон Стайков и "Как се създава комикс? - разказ на Петър Станимиров".

Ще бъде представена част от голямата Първа национална изложба на българския комикс, проведена през 2013 година в Съюза на българските художници.

Художниците, създатели на изложбата, ще отговорят на журналистически въпроси от 16.30 до 17.15 ч. в регионалната библиотека.

Събитието е част от програмата за отбелязване 60-годишнината от създаването на Регионална библиотека „Захарий Княжески" - Стара Загора.

Комиксът вече е официално признат за изкуство и в България!

Преди десет години никой не би повярвал. Но стереотипите са преодолени. След успешния албум "Над дъгата" и съпътстващата изложба, пътувала в още седем града след София, логично беше да се направи следваща стъпка - Първа Национална изложба на българския комикс.

Най-важната цел на настоящия проект е възраждането на интереса към българския комикс, осъзнаването, че той е важна част от съвременната европейска култура, че отдавна не е комерсиален продукт на книгоиздаването и се нуждае от подкрепа, за да съществува в нашата страна, а че липсата му прави културната среда в нашата страна по-бедна.

Тази изложба ще запознае всички, които се интересуват от литература и графични изкуства, с разнообразието и дълбочината на търсенията на авторите, които работят в тази област.

Показва, че достиженията на българските творци не отстъпват на най-добрите европейски и световни образци.

И най-важното - е полезна за младите хора, които имат специални или професионални интереси, с опита, който тези автори споделят с тях в една непринудена творческа и колегиална атмосфера.

Организаторите учредиха награда на името на известния български художник Александър Денков, която ще бъде връчвана ежегодно за постижения в комикс изкуството.

Отпечатан е внушителен каталог от 130 страници.

Изложбата обхваща всички поколения съвременни български художници на комикси. От доайенът на комикс изкуството Любен Зидаров, който навърши 90 години, до съвсем млади 20-годишни автори. Голяма група художници от средното поколение ще представят легендарното списание "Дъга".

Застъпени са всички стилове, от класическия комикс до ъндърграунда. Те ще покажат различните лица и разнообразието на българската комикс сцена.

Организатори на "Първа Национална изложба на българския комикс" са секция комикс при СБХ и екипът на "Проектът Дъга".

„Кратка история на българския комикс"

Историята на българския комикс е съществена част от културната ни история. В силните си години (1979 - 1992) списанията „Дъга" и „Чуден свят" продават повече от десет милиона копия. Най-добрите български комиксови поредици са създадени от талантливи художници и сценаристи, които разказват вълнуващи истории с продължение за воини и магьосници, детективи и мореплаватели...

В тази книга за първи път се проследява зараждането, хронологията и развитието на деветото изкуство в България от края на XIX до началото на XXI век. С помощта на повече от 700 илюстрации от избрани комикси тя разказва за авторите, техните герои и времето, в което са създадени, за цензурата, издателствата и успешната реализация на някои български художници по света.

Антон Стайков е художник и журналист, който се занимава с история и анализ на комикса в България и по света. Освен изследовател, той е и запален читател, колекционер и популяризатор на български комикси. Темата на докторската му дисертация е „Kомикс и реклама. Поетика и семиотични аспекти".

Антон Стайков участва като лектор в български и международни форуми ("Actualités du FLE", Варна, 2012 г.; "BD en 45 minutes", София. 2012 г.; "Université d'Eté", Варна, 2013 г. и др.). Модерира ателиетата „Как се прави comix?", София, (2011, 2012). Негови статии и интервюта са публикувани в сборници на БАН, списание „ЛИК", вестник „Култура", „Литературен вестник", „България OnAir", сборника „Над дъгата" и др. Той е сред основателите на секция „Комикс" в СБХ, активен участник в „Проектът Дъга", куратор на „Първа национална изложба на българския комикс", София, 2013 година.

„Кратка история на българския комикс" разглежда хронологично развитието на комикс изкуството у нас.

От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси.

След 1944 г. България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник „Септемврийче" и сатиричните пропагандни комикси във вестник „Стършел".

През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник" и култовите списания „Космос", „Дъга" и „Чуден свят" се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание „Дъга", утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов - Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.

През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга" - ново списание със същото име излиза в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели - Александър Малеев работи за "Marvel" и "DC" в Ню Йорк ("Batman", "Daredevil"), Виктор Кълвачев - в Лос Анджелис ("Pherone", "Blue estate"), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство "David Salariya". Динамичното развитие на графичната новела и алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.