София /КРОСС/ Утре ще предложа вариант на декларация, която да търси общото и сваляне на напрежението, защото усещането ми е, че то отиде твърде далеч. Това каза пред БНР председателят на Народното събрание Михаил Миков.
В тази обстановка, с оглед и на задаващия се ден на Апостола на Свободата, е необходимо Народното събрание да направи едно усилие, усилие на отговорните народни представители, на отговорните политически сили - не само тези, които са в НС, за да си спомним наистина завета на Апостола за република, в която българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение. Ако не - ескалацията ще продължава, защото всеки ще се опитва на тази вълна на ескалацията - на етническо, на религиозно, на политическо противопоставяне, да реализира някакъв свой интерес, който може да се окаже след време, че е бил твърде лъжовен.
Големият въпрос е - има ли българското общество достатъчно имунни сили да прецени докъде може да стигне противопоставянето - противопоставянето, зад което връщане назад няма. Един опит в парламента мисля, че е необходим и само една декларация върху принципите на отношенията, принципите на по-нормалния, демократичния език, принципите на противопоставяне срещу крайното политическо, етническо, религиозното противостоене. Хората гледат какво се случва и много често призивите на политиците за тръгване в една посока после хората не могат да бъдат спрени, коментира председателят на парламента.
Ще призова всеки един от лидерите - и на „Атака", и на ДПС, и на ГЕРБ, защо не и на БСП, да бъдем достатъчно отговорни и да си припомним наистина заветите на Апостола, а не само да го използваме като един фетиш в противопоставянето между българските граждани, независимо на каква основа.
Майчин език трудно го асоциирам с някой текст от предишния или сегашния Изборен кодекс. Въпросът за майчиния език и за правата на малцинствата е тема, която не е характерна за изборното законодателство. Тя е тема от друга сфера на правото и от друго законодателство, която ако трябва да се дискутира, нека се постави в българския парламент. Обичаме много често да подменяме темите, коментира Миков и подчерта, че спорният текст в Изборния кодекс не е за майчин език, а за предвиден превод, когато в предизборната кампания някой се изказва на чужд език.
Първият ни проблем е да учим български език и не само когато той е майчин или бащин, а защото живеем в България. Вторият ни проблем е, че в условията на икономическа и социална криза е много лесно да потърсиш проблемите, причините в различното политически, в различното етнически, в различното религиозно, в различното езиково. Проявните форми се усетиха още когато се коментираше темата за бежанците. Различните политически сили също постъпиха по най-лесния начин, по най-лесно обяснимия за гражданите начин при заемането на позиции, по най-възможния за харесване от гражданите начин. То се натрупва като усещане, като желание щом веднъж си го направил, да го направиш и втори, и трети път и после да стане като при джамията - „Ние не очаквахме, че това ще стане".
Сядането на масата, разговорът, е едно доказателство за желание да се свали напрежението. Другото означава желание за конфронтация. Мисля, че България сега има най-малко нужда от това, каза още Михаил Миков.