/КРОСС/ „Каквото съм рекъл да направя, ще го правя, ако рече Бог. Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си."

В навечерието на 141-та годишнина от обесването на великия български революционер и Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев излезе книгата „Васил Левски" със съставител Димитър Страшимиров. Този първи том на изданието представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. За корицата е използван портрет на Апостола, работен скоро след Освобождението от Георги Данчев, известен под името Георги Зографина.
Книгата съдържа също сметки, бележки на Апостола, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г.

Факсимиле: Левски, Влашко

То представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. Тук са събрани някои от най-интригуващите страници до Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Иванов Книговезеца, Димитър Общи, Киряк Цанков, Централния комитет в Ловеч, в Букурещ и др. Писани са лично Дякона след 1866 г. 
В този първи том на документалната книга (с подзаглавие „Живот, дела, извори"), чийто съставител е историкът Димитър Т. Страшимиров, се съдържат също сметки, бележки, автобиографичен разказ на Апостола в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г. 
Самият Димитър Т. Страшимиров коментира изданието така: „Това е един скелет от документирани факти за биография. Така моята задача в тази книга е строго разграничена. Трябваше да дам класирани и отговорно разтълкувани документи. Много думи и цели мисли са мъчно разбираеми, аз трябваше да ги изясня под линия на страницата или в квадратни скоби в текста. А понякога даже и цялото писмо не се поддава на осмисляне. Неизвестни псевдоними заместват истинския адрес, което не дава да се долови назначението на кореспонденцията. Също и дати често липсват, а това отсича хронологическата връзка на писмата, вследствие на което се наложи да поставя специално съдържание в началото на всеки документ. Липсваха и препинателни знаци и на места поставях наклонени линии, за да разделя мисъл от мисъл."
Текстовете на писмата в книгата са запазени в оригиналния си вид, като на места за по-голяма ясното и улеснение на читателя казаното е довършено в квадратни скоби. Този първи том на „Васил Левски" съдържа също кратък речник на използваните редки, остарели и диалектни думи и турцизми, както и факсимилета на писма на Апостола до Данаил Хр. Попов, до Централния комитет в Ловеч, във Влашко и др. Тези автентични документи са част от златния фонд в общата съкровищница на революционното наследство от националноосвободителните борби на българския народ и ценни исторически свидетелства от втората половина на XIX век у нас. За корицата е използван портрет на Апостола, работен скоро след Освобождението от Георги Данчев, известен под името Георги Зографина.
Да си спомним думите на Васил Левски: „Каквото съм рекъл да направя, ще го правя, ако рече Бог. 
Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си."

Факсимиле: Левски, "Хитов"

Левски до Панайот Хитов
Благодари му задето го извадил от болницата, дето би умрял, ако стои още. Иска му една жълтица да се разплати в частната къща. Кани го преди да си тръгне за Влашко да дойде да се видят. Ще го пита да започне в България едно намислено от него дело и го моли да одобри намисленото. Ако спечели с делото си, печели за цял народ, ако изгуби, губи само себе си.

Г-н Панайоте!
Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така исто се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни Главният войвода. 
Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и се надявам да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да си изчислявам в ония да се рече, че се е харчило и за мен...  на всеки начин ще гледам да ви ги върна. То е достатъчно и предостатъчно само че се трудите. 
Втори път ви моля да ми изпратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече, заемал съм от брат ми и от другите си приятели 40 гр. и мой хак 20 гр., и твой, [та] се набират 105 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а тя колко ще вземе, не зная. 
Чул съм, че си щял да отидеш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ми моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно и ще ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си. Ще ви помоля, ако отидете във Влашко, да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша. И трето, ви моля както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото откак съм отишъл в оная къща, не са се за¬грижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А оная жена, която ме лекува, тя има вече право да яде вече от мен,  защото всеки ден стои при мен - готви ми, мие паниците, вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще Ј се отплатя. Зато[ва] ви моля елате да се разговорите да Ј се плати честно, ако ме излекува. Затова моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе. 
67: ий  Ваш знаменосец В. И. Левски 
В място.

Н. Б. II. A., п. 89, № 8037.  (Арх. Раковски)