/КРОСС/ Имало едно време на един далечен остров един тих и скромен туземен народец - средно мързелив, средно почтен и почти безинтересен. Туземците били известни с това, че лятно време туряли реколтата в буркани и обрулвали овошките за ракия. А зимно време изяждали бурканите и изпивали ракията.

Живели си туземците средно щастливо и средно задружно докато, не щеш ли, един ден от околните баири се изсипали на главите им племето на Комун-Ягите. Тези Комун-Яги били много свирепи и страшни. Взели властта, прибрали нивите на хората и ги държали за гушата цели четиредесет и пет години и още четиридесет и пет месеца. Туземният народец, макар мирен по нрав, накрая не издържал и изгонил Комун-Ягите, които се изпокрили из околните блата и зачакали удобна сгода да си го върнат.

Междувременно народецът бил споходен от друго едно свирепо племе - Банд-Югите. Те изскочили неочаквано от една близка кория и взели да налагат хората с тояги и да им вземат, каквото сварят. Хич не очаквал народецът такива работи да се случват, след като Комун-Ягите били вече изгонени - та отпървом се стъписал. После се осафиресал, посъбрал Банд-Югите и ги набутал в едни тръни, да не мърдат много.

Размислил се обаче народецът - как да направи така, че в бъдеще да не се появят други като Комун-Ягите и Банд-Югите? Мислил, мислил, пък избрал изпомежду си група хора, които да следят за реда и да направят така, че народецът пак да заживее средно щастливо и средно почтено. Нарекли ги Демокр-Ати, което ще рече, на техния език, "Пазители на Свещения договор, полят със Свещената ракия и сложен в Свещения буркан". И пак почнал народецът да си живее средно задружно, да си прави бурканите през лятото и пие ракията зимно време.

Добре, ама за да е по-читава работата откъм защита против Комун-Ягите и Банд-Югите, решили Демокр-Атите да направят нещо като отряд пазители. Събрали на едно място по-ячките мъже, направили отряда и го нарекли Прокур-Орство, което на техния език ще рече "Пазители на хората от лошите". Членовете на отряда нарекли Прок-ур-Ори, и назначили за техен главатар Величествения Сияен Прок-ур-Ор.

И продължил народецът да си живее мирно, докато накрая и Демокр-Атите ги домързяло да пазят Свещения договор, полят със Свещената ракия и намиращ се в Свещения буркан. Събрали се Демокр-Атите в главната колиба на народа - наречена Пар-ла-Мента, което на техния език ще рече "най-важното място, където се вземат най-важните решения за благото на народеца, за да може той да си яде бурканите и пие ракията" - и спорели три дни и три нощи: как да стане така, че хем да си останат Демокр-Ати, хем да не вършат много работа? И те да могат да хапват от бурканите и да пийват от ракията. Накрая решили да дадат всичката власт на Прок-ур-Орите - те да вършат цялата работа, за да могат и Демокр-Атите, като целия народец, да живеят средно щастлив и средно мързелив живот.

Добре, ама Демокр-Атите не знаели едно много важно нещо. Прок-ур-Орите вече отдавна се били разбрали с Комун-Ягите от блатото и с Банд-Югите от тръните. И една безлунна нощ наизскочили Комун-Ягите и Банд-Югите от своите скривалища и заедно с Прокур-Орите нарязали Демокр-Атите на парчета, турили ги в свещените котли и ги изяли пред всички.

Шашнал се народецът - всичко бил виждал, ама такова нещо чак не бил. "Какво направихте, бре, хора?" запитал един. Викали му жур-Налист (за кратко - Налист), което на техния език означавало: "Един, дето все пита: "Нали друго се бяхме разбрали?" И него го изяли пред всички.

Хептен се шашнал народецът. Събрали се хората на брега, хванали се за главите и се завайкали: "Вай, вай, вай! Каква я мислихме, каква стана? Ами сега? Кой да ни пази от пазителите ни?"

А в гората зад тях Прокур-Орите, Банд-Югите и Комун-Ягите точели ли точели ножовете, да ги правят на котлети и турят в буркани за зимата.

Поуката от тази история е следната: не давай никому цялата власт от мързел, защото вместо ти да ядеш бурканите, тебе ще те турят в тях.

Автор: Евгений Дайнов; "Дневник"