/КРОСС/ проф. Андрей Пантев, историк

- Почитаме ли наистина паметта на Левски, човекът, който се е борил за чиста и свята република, в която българинът, турчинът и евреинът да имат равни права, проф. Пантев?
- Намирам, че доста пълноценно и даже показно ние изявяваме тази почит. Не може да се каже, че някой е забравил Левски дори и в най-мрачните периоди от нашата история след Освобождението.

- Истинската почит обаче е в сърцата, нея има ли я? Каква е причината Левски да се превърне в икона на крайно десни и националистически формации, на партии като "Атака"?
- Когато една личност стане емблематична за една нация, тя става и лесна плячка за всякакви фалшификации, манипулации и осмисляния. Много добре се знае, че и партизаните, и онези, които наричаме фашисти, са славили Левски. Това е неговото универсално значение. Той, разбира се, би се изсмял на тези крайности, защото е носител на равновесие - и национално, и политическо и дори революционно.
Всеки може да си присвои Левски, стига да му приляга. В случаите, които споменахте обаче - не. Защото патриотизмът не се изразява с декларации, нито с партийна субсидия, нито с хонорар за издадени патриотични речи.

- Две събития разтресоха страната миналата седмица. Едното бе изказването на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов за агитацията на майчин език, а другото - погромът на Джумая джамия в Пловдив. Как изглеждат тези събития в очите на историка?
- Изглеждат доволно отблъскващи - като крайности, като начало на една непримиримост, с каквато са започвали много световни нещастия и най-вече нашите нещастия. Така че мъдростта на съвременния ни български свят е, без да е свиреп, да се разграничи решително от тези крайности, които носят еднакви нещастия. Защото етническата карта днес е много опасна. Първо, защото тя е индикация за слабостта на едно общество. Когато някой разиграва етническа карта, това означава, че самото общество е неуверено, незряло, че хората в него са насъскани едни срещу други. От друга страна, разбира се, в целия свят има една такава атмосфера на етническа нетърпимост, която като че ли замества бившата идеологическа и дори класова борба.

- Ако движението на историята е по спирала, както твърди Маркс, това означава ли, че повтаряме на следващия кръг събитията от 30-те години на ХХ век в Европа? Това същите явления ли са?
- Разбира се. Историята се възпроизвежда и единствената разлика между предишните събития и съвременните е технологичният прогрес. Иначе природата на човека е такава, че за да се намери конфликт, трябва да се намери причина за него. Има доволно заинтересовани сили, и то влиятелни, които искат по света да има конфликти. Това е тяхната хранителна среда. В това отношение трябва да бъдем еднакво предпазливи, да не кажа непримирими към всякакви крайности: както изкуствено, с тупане по гърдите, да възвеличаваме нашето минало, така и унизително да принизяваме българската история, както също често се случва.

- Луков марш към коя част от това, за което говорите, се отнася?
- Луков марш е едно от тези явления. Както е тръгнало, може да има и Хитлер марш. Но никой не прави Сталин марш. Което означава, че това общество, което беше създадено при комунизма, днес е по-толерантно, отколкото са онези, които бяха победени във Втората световна война.

- Засилва ли се екстремизмът в нашето общество - всяка седмица вече говорим за подобни събития като Луков марш и погрома над Джумая джамия в Пловдив?
- Засилва се, защото екстремизмът е индикация на слабост, на неувереност, на безизходица. А и най-чиста, банална, битова завист, която често пъти се трансформира в политическа дейност, личностна непримиримост и нетърпимост към онова, което са направили другите.

- А как си обяснявате факта, че в тези прояви участват главно млади хора?
- Младостта е биологически приоритет, но не непременно умствен и морален. Ако се върнем назад в историята, ще видим, че повечето идиотизми и жестокости в световната история са направени от младите хора, които много лесно жертват живота си, но и много лесно стават сляпа плячка на внушение за насилие. А това има разрушителен ефект.

- Поради липсата на жизнен опит вероятно.
- Поради липса на усещане, че преди това е имало също значими хора като тях и че те не могат на двайсет години да определят съдбата на едно общество в бъдеще за шейсет години напред.

- В тази връзка в България заражда ли се опасно разделение между поколенията, като се има предвид тежката демографска криза и това, че младите се чувстват политически непредставени, защото са много малко в сравнение с възрастните?
- Защо младите да бъдат представени само защото са млади?! Ако са умни, проницателни, надарени - пред тях е целият живот. Доколкото знам, от античността до днес под различни имена има съвети на старейшините, но няма съвет на младейшините, който да определя бъдещето на държавата.

- Трябва ли да има агитация на майчин език по време на предизборна кампания?
- Ако питате мен, забраната по аналогия означава да забраним и българския в Западните покрайнини. В същото време понятието "майчин език" не е толкова юридическа, колкото емоционална категория. Няма нищо страшно да се каже на чужд език нещо с преводач, за да го чуят и останалите. Но там, където това е поставено като централна точка, като предистория за бъдещите парламентарни избори, това вече ми идва в повече.

- Заради агитацията на майчин език в парламента вчера бяха внесени две декларации. Едната от "Атака", която осъжда изказването на Хюсеин Хафъзов (ДПС) от миналата седмица, а другата - от председателя на Народното събрание Михаил Миков, целяща да свали напрежението.
- Председателят Михаил Миков внася разумно равновесие, баланс на разбиране. Не може по въпрос, който не е от голямо значение за българския народ (не случайно не казвам за българската нация), да бъде от такова значение, да се превръща в солта на земята и причина за раздор. Това е дребен въпрос. Въпреки че, ако майка ми беше туркиня, за мен не би бил дребен въпрос. Така че от двете страни трябва да бъдат направени компромиси. Както вече казах, аз бих оставил това да се говори на майчин език, но с преводач. А не да се създава впечатление, че говорейки на небългарски език, внушаваш небългарско съзнание, поведение и гласуване.

- Бяхте депутат в три парламента. Може ли въпросите за агитацията на майчин език и за уседналостта при вота да съборят 42-рия парламент?
- Предполагам, че може. Но тук се създава едно впечатление, че ако го няма ДПС, България ще цъфне и ще върже и ще бъде втора Швейцария. Не може да търсим вечно вината у другите. Как може една тринайсетвековна цивилизация, потомците на Левски и на Стамболов, на героите при Одрин, да се страхуват от една партия, независимо как е окачествявана тя. Не трябваше да се обръща толкова внимание и на партия ПОМАК. Къде е Антон Дончев, къде е ПОМАК! Защо трябва медиите да бъдат пренатоварени с буря в чаша вода.

- За какъв парламентаризъм става дума в Народно събрание, в което всеки ден кворумът виси на косъм?
- Парламентаризмът засега се спазва, макар и много йезуитски и коварно. Жалко обаче за такъв парламент, за който всеки ден хората се питат ще има ли кворум. Това е комично. И рано или късно трябва да се разреши по един цивилизован начин, или да има нов парламент, който обаче вероятно ще възобнови днешния.

- Засега проблемът се разрешава чрез отцепване на депутати от ГЕРБ.
- Тези отцепвания са много комични - избран си с една листа, а после ставаш друг. Нормалното е да напуснеш парламента.

- Днешният парламент има ли прецедент в историята на Третата българска държава?
- Доколкото е изправен пред изпитание - има. Доколкото е имало разправии и просташки сблъсъци и преди - също. През 1881 г. един възпитаник на Роберт колеж, чието име няма да назова, е носел бастун, на който е пишело "конституция".

- И е налагал с него опонентите?
- Не знам дали ги е налагал, но ги е заплашвал. Така че грозни сцени е имало. Но предпочитам един такъв бурен парламент, отколкото шушумижкото послушание на един дресиран парламент.

- ГЕРБ и БСП се заканиха на конгресите си да спечелят евроизборите. Според социолозите силите им са изравнени. Как ви изглеждат двете партии?
- Аз съм страничен наблюдател, но това ми прилича на треньорите на два отбора, които се заканват един на друг, знаейки много добре, че вероятно ще загубят.

- Изповядвате леви идеи, макар че не сте член на БСП. Какво мислите за разделението БСП - АБВ?
- Казвам, че съм страничен човек не като обяснение или извинение. Но ние приемаме това като удивление, като странно, несъвместимо разграничение, което няма никакъв идеен заряд и причина. Няколко теми като "Белене" и плоския данък не са причина за такова тежко разцепление. Но рано или късно такъв катарзис е преживявала всяка партия. А БСП е преживяла много изпитания. Все пак мисля, че и двете групи ще намерят сили в себе си поотделно да отстояват нещо, което са започнали като идея и на което дължат своята кариера и известност.

- Очаквахте ли Георги Първанов да направи такъв ход, да създаде движение, с което разцепва партията?
- Не, не очаквах да стане по този начин. Защото в отличната идея за дискусионни клубове сме участвали всички с най-добри намерения и в цялата страна. Но това разграничение, което евоюлира до противопоставяне, е съвсем в друга посока.

Интервю на в. "Труд"