/КРОСС/ Проблемите на образованието плащат данък на годините на преустройване на българското общество след 1989 година. Товаказа в ефира на БНР акад. Дамян Дамянов, председател на Съюза на учените в България.

Стратегията за висшето образование ще събере днес гледни точки на дискусия, организирана от Съюза на учените.

За стратегия за висшето образование не се говори за първи път, припомни акад. Дамянов. И въпреки това образованието в Българията оставаше в схема, различна от това, което препоръчваше т. нар. Болонски процес, а именно по-широко профилно образование. Това пък доведе до доста разминаващи се разговори с представители на бизнеса. Според нас стратегията в този вариант е един добър вариант с положителни факти в нея. Отчетени са доста факти, които са довели до неблагоприятното развитие, отбелязваме изрично демографската криза. Това е добър анализ, приемлив поглед върху актуалното състояние на висшето образование и необходимостта от рестартиране на реформите. Поставени са средносрочни цели - в рамките на 2014-2020. Хвърлен е поглед и към 2020-2025 година. Хубаво е,че този път в Министерството на образованието са отворени на дискусия.

Академик Дамянов посочи, че учените поставят акцент не толкова върху броя на висшите училища, а върху излишните филиали.

Има доста дублиращи се факултети. Често цитираме икономическите факултети. Би трябвало сериозен разговор да се проведе и за типа на висшите училища. Качества на изследователски тип унивреситети имат не повече от осем. Това трябва да бъде отразено и върху заплащането и качеството на дипломите. Не бих казал, че българските учени, българските университетски преподаватели нямат научни резултати. Факт е, че в Европа има приложими наши научни продукти, посоци академик Дамянов.

Според него законът за развитието на академичтния състав плаче за промени. В България се продуцират професори над необходимата бройка. Тук нещата се свеждат до изграждането на контролен механизъм.