/КРОСС/ Прави са нашите държавни и партийни ръководители, като от сутрин до вечер ни набиват канчетата. Защото все още някои използват езика на омразата. Явно не става от мен европеец по брюкселски калъп.

Продължавам да наричам кражбата кражба, а не „противозаконно отнемане". Искат от нас да обичаме тия, които ден и нощ се трудят за затриване на българщината, за превръщането на българина в безсловесен изпълнител на чужда воля, които гризат като термити нашата национална тъкан с нови и стари етнически партии. Някои продаж­ници ни се репчат от телевизионния екран, леят из Европа платена помия на тема „Антон Дончев и „Време разделно". Трябва да ги обичаме, защото иначе пак ще се размрънкат за „езика на омразата".

Но какъв е този език? Не ми е много ясно и ще ми трябва филологът г-н Местан или президентинът да ме обучат. Защото ако кажа на някой държавник без образование „чукундур", това ще е език на омразата. Друго е, ако го наречеш „не­обработено захарче". Ако наречеш грабителя „грабител", това няма да се вмести в брюкселския и сороския калъп. Трябва да се каже „отклонител на средства".

Просто е за чудене, че нашите революционери не са харесвали петвековното съжителство и присъствие на агите и бейовете. Трябваше да обичат враговете си, а не да вдигат въстания. А оня комунист Ботев не само силно е любел и мразил, а си е позволявал да твърди за богаташа, че „не той вас, братя, храни, а вий него със труда си". Такива като Ботев трябва да бъдат заклеймени, защото нарушават класовата хармония и всяват омраза. А тя, хармонията, си е наредена открай време - който взел, взел, както пишеше в една книга за прехода.

Ние имаме всичко, за да не зависим от кефа на ония бюрократи и на нашите крадци и продажници. Няма нужда да ги заклеймяваме словесно, но крадците и предателите няма и как да се обичат.

Ако в Народното събрание чак толкова са се поевропейчили, нека вземат пример от английския парламент. Там са си въвели един списък от около 500 думи, които не е позволено в парламента да се употребяват. Извън тях може да си говориш каквото искаш. Защото езикът на омразата у нас не е кодифициран.

Не е лошо да ни просветят и да има малко ред, защото омраза си има. А като има омраза, ще има и словесното Ӝ изражение. Все едно да забраниш на тия на Майдана да мразят властите. А нашите власти да се благодарят, че засега е налице само език на омразата. И да влизат в пътя, докато е време. Ако могат, разбира се! Да направят нещо за България и никой няма да ги нарича некадърници и предатели.

Какъв ужасен език! Защото „по делата им ще ги познаете", какъвто и гладък език да използват.

Коментар на Петър Берон, "Преса".