/КРОСС/ Преподобният Таласий си построил жилище на една планина и се поселил в него още в юношеска възраст. Като се отличавал по природа с чистосърдечие и смиреномъдрие, той скоро почувствал влечение към монашески подвизи. Отдалечил се към върха на планината, разположена близо до селището Таргала, и прекарал там в подвизи 38 години, при което нямал никакво жилище - килия, палатка или какъвто и да е навес. Само си направил малка ограда от камъни и като имал за покрив небето, през цялото време пребъдвал в нея.

Заради тези подвизи Господ удостоил светия подвижник с благодат на чудеса. Преподобният Таласий изгонвал бесове, изцелявал различни болести и по силата на чудодействения си дар се уподобявал на светите апостоли.

Веднъж го нападнала голяма змия и поискала да го умъртви, но той се помолил и с молитва спасил себе си от смърт. Друг път го нападнала стомашна болест, която му причинявала жестоки страдания, но той призовал името Божие и с това се изцелил от мъчителния недъг.

При преподобния винаги се стичал много народ, за да види подвизите му, а мнозина от идващите го молели да ги приеме в числото на сподвижниците си. Преподобният не се противил на такива молби. Като построил килии за желаещите да се подвизават заедно с него, той им позволил да живеят в тях и при това им раздавал храната, която му донасяли от разни места.

Като прекарал в такива подвизи живота си, преподобният Таласий починал в мир.

Преподобният Варадат бил родом от Антиохия. Като избрал за себе си подвизите на съзерцателния отшелнически живот, отначало той се затворил в една колиба, а след известно време се отдалечил на висока планина и без да излиза оттам, заживял в килия, която сам си построил. Преподобният нарочно устроил килията така, че била по-ниска и по-тясна от ръста му и затова той винаги стоял в нея наведен, а лежал свит. Килията нямала прозорци, а само една врата, но и нея светият държал винаги затворена, за да се огради от чужди посетители. За да влиза дневната светлина, вместо прозорци той оставил пролуки в стените, които били толкова широки, че той никога нямал в жилището си защита от дъжда и от слънчевия зной.

В такова тясно и неудобно помещение свети Варадат преживял много години. Впоследствие отстъпил на увещанията на Антиохийския епископ Теодорит и излязъл от жилището си. Но затова пък от този момент започнал да носи дрехи от съшити кожи, които го покривали от главата до нозете. Само около устата и носа били оставени прорези, за да диша. Като нямал възможност да ходи в тази дреха, преподобният постоянно стоял на крака с издигнати към небето ръце и прославял Бога.

По такъв начин свети Варадат непрестенно пребъдвал в затвор. Той носел такъв подвиг не за услаждане на плътта, а за да принуждава себе си да понася телесни болки и с това да смирява плътта си, тъй като бил обхванат от силни страсти и постоянно го разпалвали пламенни, неудържими похоти. Когато, заради получаването на обещаната на подвижниците награда, преподобният довел плътта си до изнемощение, преминал към Господа и приел от Него вечния покой.