/КРОСС/ Жълто-черните и черно-белите в Пловдив да си стиснат ръцете? Абсурд. През последната седмица обаче футболните агитки на двата враждуващи тима под тепетата - "Ботев" и "Локомотив", играят в един отбор. Съюзили са се в необичайна мисия да разкрият виновните за погрома над Джумая джамия на 14 февруари. Сигурни са 99% - както казват те самите, че ескалацията на напрежението миналия петък е режисирана. А техният протест срещу връщането на вакъфските имоти е паднал в жертва на политически игри. В задачата се пита кой е внедрил провокатори. А феновете се надяват, че вътрешното им разследване с помощта на полицията ще намери отговора.

Протестът срещу връщането на карловската Куршум джамия на Главното мюфтийство миналия петък действително се разви по странен начин. Започна пред Съдебната палата, където обединените сили на карловци и Сдружението на футболните привърженици произведоха доволно количество пламенни "патриотични" речи тип "българи юнаци". После се понесе шествие начело с икони и Йоло Денев с мегафон. Дотук нищо необичайно, протестът си се точи в този ансамбъл от месеци, откакто тече делото за Куршум джамия. По същия начин се случи и седмица по-рано, на 7 февруари, отново в Пловдив. На 14 февруари обаче завърши с щети за 700 лева от полетелите камъни срещу турското кафене на гърба на джамията, с една Lafka със счупена козирка и с един куп политически и дипломатически декларации за застрашения етнически мир. Към това ще добавим горчивото чувство у стотици хиляди български мюсюлмани след тази грозна проява. Споменът от случката още извиква сълзи в очите на Ахмед Пехливан, председател на мюсюлманското настоятелство в града, и искреното недоумение на самите пловдивчани, за които шареният облик на Пловдив никога не е бил проблем. Още по-малко такъв, който води до насилие.

"Нямаме нищо против мюсюлманите, нито против българските турци, протестираме срещу този несъстоятелен акт", убеждава ни Божидар Божилов, тартор на агитката на "Ботев" (Пловдив). Тезата на футболните запалянковци от Пловдив е: ако някога сме искали да чупим джамията, можехме да го направим по всяко друго време. Когато няма полиция. Казват обаче, че не смятат, че това е начинът да изразят несъгласието си с действията на мюфтийството. Дори са се свързвали с адвокатите на настоятелството след инцидента, за да излязат с общо становище. После се отказали, защото "аман от декларации", както обясни Божилов.

Последното е отправка към политическите реакции след случилото се. Всяка партия се опита да вмени буйствалите "агитки" като политически грях на другата. Управляващите БСП и ДПС, както и техният сателит "Атака", привидяха подмолен опит на опозицията да свали правителството, ГЕРБ - грешка на МВР, а Реформаторският блок - дългата ръка на царя на политическото инженерство Доган. (За подробности кой кого в какво обвини виж графиката.) Цялата история беше съпроводена с много патос и през седмицата продължи да рикошира в различни теми, в които можеше да се размаха любимото клише за "етническата карта"- агитацията на майчин език, забраненият Луков марш, честванията на смъртта на Левски и т.н. Подхранването на традиционно дремещия пред телевизора национализъм винаги е бил най-лесният и ефектен начин да напомпаш политически мускули в момент, когато партиите искат да вдигнат процентите на одобрение. С появата на нови политически субекти, нетърпеливи да докажат, че са по-по-най-патриоти от всички останали, нишовата доскоро битка на полето на национализма заплашва да се превърне в лайтмотив на цялата предизборна кампания.

Залогът е висок - половин милион гласа. Според изчисленията на социолозите толкова е потенциалът на националистическия вот, който има неприятното свойство да расте по време на кризи. Спомнете си само как подкрепата за "Атака" порасна двойно по време на пика с бежанската вълна през октомври и се пригответе за още много "България на българите" в комбинация с гръмогласен социален популизъм "вън чужденците от българската земя", "повече пари за майките" и прочие лесни решения на сложни проблеми. Не случайно тази седмица Волен Сидеров изскочи с екстравагантен ултиматум от претоплени съчинения из предизборната му програма, след като месеци наред услужливо осигурява кворум на БСП и ДПС. Във врата му диша Бареков, който бърза да докаже, че може да пее и по-истерично от Сидеров в хор с войводите от ВМРО и Росен Петров, по-мускулестата, хрипаща версия на дежурния историк на нацията Божидар Димитров. За желаещите още по-дарк вариант на този цирк идват фашизоидните опортюнисти на Симеон Костадинов, обрал каймака на ъндърграунда.

Всички тези "патриоти" бяха в тила в на протеста в Пловдив, макар и без да веят знамена и партийни артикули, тъй като това беше изрично забранено от организаторите от Сдружението на футболните привърженици. А и как няма да бъдат - у запалянковците те откриват най-естествения си електорат. Освен това няма партия, която да не мечтае да контролира или която да не се е опитвала да влияе върху организираната маса на феновете. Кой обаче опита да танцува с агитките този път?

Какво всъщност се случи в Пловдив

Според местни журналисти, проследили внимателно този и предишните протести, камъните по джамията не са били в първоначалния план на футболните привърженици. Те казват, че карловци са били лицето на протеста, а агитките по-скоро са ги подкрепили. И още, че болшинството от феновете са били там, водени от убежденията си. Във въздуха не е имало нагласа за изстъпления.

На протеста имаше фенове на "Левски", на ЦСКА, на "Пирин", на "Ботев" и на "Локомотив". Предвожда ги Елена Ваташка, председател на Сдружението на футболните привърженици, чиито "антитурски" речи надъхват множеството. Описват я като интересна жена, която се ползва с респекта на тарторите на различните агитки. Те са убедени, че БФС не са подновили договора си с нея като човек за контакт със запалянковците, защото е неудобна и защитава интересите на феновете. БФС обаче имат друго обяснение - не им се нрави ксенофобското й говорене и поведение. Именно тя насочва хората към турското консулство и офиса на ДПС в онзи злополучен петък и шествието поема по маршрут, който не е одобрен от общината. На последните избори Ваташка е в листите на ВМРО, но според запознати след прегръдката им с Бареков вече не гравитира около войводите. Всъщност убежденията й клонят към по-крайния спектър на национализма. Така например тя е един от радетелите сдружението да подкрепи Луковия марш. В телевизионните си изяви след погрома над джамията тя поиска ДАНС да разследва целия елит на ДПС за антидържавна дейност.

За агитките на "Ботев" (Пловдив) и "Локо" (Пловдив) обаче камъните към джамията не са полетели случайно от ръцете на увлечени младежи, просто надъхани от риториката на Ваташка. Те си спомнят, че когато се стига до сблъсъци с полицията, агитките на "Левски" и ЦСКА вече са си тръгнали към София. Впоследствие пък сред задържаните и осъдени за погрома няма нито един човек от феновете на "Локо" и "Ботев" или дори никой от Пловдив. Всъщност сред лицата с присъди за едро и дребно хулиганство агитките не разпознават никой от своите. От изнесените от властите имена разпознаваеми публично са единствено Мартин Демирев от Варна и Виктор Кононов от Габрово. Първият има наказание от Варненския окръжен съд, защото по време на февруарските протести миналата година напръска със спрей бившия треньор на "Спартак" Иван Петров, неформален лидер на протестиращите в града. А вторият фигурира в стари дописки на вестник "Атака" като местен симпатизант на партията на Волен Сидеров.

Според записите от камери, които тарторите на двете пловдивски агитки са изгледали заедно с полицията, провокациите най-вероятно са били дело на две групички от по 5-6 човека. Предположението им е, че те са донесли камъни предварително от друго място, защото в района на джамията такива камъни просто няма. Имат двама свидетели, които са видели как камъните се стоварват до едно дърво в близост. Записите тепърва се обработват и от двете агитки очакват да извлекат още информация от тях в подкрепа на твърдението си, че не футболните фенове, а някой друг е бил режисьор на грозната сценка.

Феновете на "Локо" и "Ботев" се разминават само във версиите си за нападнатата Lafka. Според "Локо" гневът, който се стоварил върху козирката на будката, е бил спонтанна реакция на протестиращите, а според "Ботев" то също е било част от организиран сценарий. Собственик на футболния клуб "Ботев" е Цветан Василев, който заедно с депутата от ДПС Делян Пеевски се счита, че контролира "Булгартабак", дружеството майка на "Табак маркет", което разширява присъствието си в страната чрез павилионите Lafka.

Кога се включват агитките

"Каузата ни не беше политическа и не искахме да я яхва никой", казва Велин Терзиев-Нежния, тартор на агитката на "Локомотив". "Мръсна работа е политиката", добавя той. Според него политиците постоянно спекулират с футболните агитки и ги намесват в своите игри в зависимост от това каква теза искат да защитят. "Демонизираха ни отвсякъде. Страшилища сме, когато е удобно. На февруарските протести Мая Манолова ни нарече будни граждани, а сега сме лумпени и наркомани", разказва Нежния, който сам е бил активен участник в протестите срещу енергийните монополи.

За феновете не е необичайно да попадат в странни случки, които според тях нямат общо със спортните съперничества, а са част от нечии политически схеми. Наскоро някой изпочупил табелата на пловдивско заведение, за което се знае, че там се събират феновете на "Локомотив". "И по-младите наскачаха: "Жълтите, жълтите." Казах им: "Чакайте малко, бе, помислете кога са ни чупили нещо. Всичко са политически игрички. Схеми", обяснява си Нежния.

В началото на януари пък мащабна акция на МВР в София и Пловдив изкарва десетки футболни фенове по пижами в 6 сутринта по подозрение, че се готви метеж над парламента. "След това казаха, че било операция срещу телефонни измами. Но няма нито един разследван или задържан за това. А всичко се случваше пред съседите, после иди обяснявай на бабичките от блока, че не си телефонен измамник", възмущава се Велин Терзиев-Нежния.

От една страна, агитките служат на МВР при подобни "възпитателни акции", независимо дали представляват реална заплаха за обществения ред или не. От друга, отделни фракции биват активирани в ключови моменти като политически инструмент. Така например през лятото в разгара на протестите срещу кабинета "Орешарски" журналистическо разследване на БНТ доказа, че Волен Сидеров плаща на здрави момчета да го защитават от "народната любов". Сред "ядящите пица" младежи край операта са забелязани лица на различни агитки, но най-активно представена е фракция на ЦСКА. Като водач на по-агресивните момчета, готови да окървавят протеста, се посочва Росен Петров-Животното, осъден за участие в престъпна група за наркотрафик.

Ако върнем лентата още по-назад, през 2009 г. по време на януарските протести срещу управлението на тройната коалиция, агитката на една от най-крайните фракции на "Левски" - "София-запад", стана герой в репортажи за платено платено поръчково насилие с цел дискредитиране на организирания мирен бунт. Тогава зад камерата на "Нова телевизия" застанаха скритите лица на двама от феновете, участвали в безредиците пред парламента, които обявиха, че наркодилър от квартал "Люлин" (с който се свързва конкретната фракция), познат като Цецо Лудия, е вербувал членовете на агитката, като им е предлагал по 300 лева, за да провокират полицаите и да провалят протеста. Впоследствие с официално писмо до медиите членовете на "София-запад" категорично се разграничиха от актовете на агресия и провокация по време на протеста и обвързването на техни членове с престъпни наркомрежи.

Неизяснена остана ролята на политическите партии, когато футболни агитки палеха къщите на Кирил Рашков в Катуница през 2011 г. и организираха бригади за сплашване в ромските квартали в големите градове. Може би тогава бунтът беше по-скоро социален. Изкара на улицата хиляди сърдити млади хора без перспективи от крайните квартали, каквито най-често попадат в агресивните части на агитките. Но както обикновено става в подобни нажежени обществени ситуации, основните политически партии успяха да капитализират от недоволството, всяка рекламираща се като единствен гарант на етническия мир в страната.

Футбол и политика - вечната зависимост

Все пак е несправедливо на едро да се обобщава, че футболните агитки са инструмент за политически цели. Но е факт, че в България футболът и политиката вървят ръка за ръка и трудно могат да бъдат разделени, докато клубовете нямат устойчив бизнес модел, който не изисква постоянната намеса на държавата и ходатайството на който е на власт в момента. Бойко Борисов превърна спасяването на закъсали клубове чрез контактите си с богати бизнесмени в маркер на своето управление. (Той самият призна, че е "молил Цветан Василев да помогне" на "Ботев", заведе Веселин Марешки в "Локомотив" (Пловдив), обвърза държавната "ТЕЦ Марица-изток 2" с "Берое"). Дори обеща "Газпром" да помага на "Левски", но след падането му от власт и подписването на договора за реализацията на "Южен поток" клубовете поискаха от Пламен Орешарски парите от евентуалното спонсорство да се разпределят поравно.

В същото време управите на футболните клубове изобилстват от партийни лица. Така например общинският съветник от ГЕРБ Иво Тонев известно време съвместяваше тази си длъжност с поста изпълнителен директор на "Левски", докато не реши да се откаже от политическа кариера в полза на футбола. През октомври ръководството на клуба обяви, че официалният фен клуб на отбора е лицензирал охранителна фирма и получава 15 хиляди лева на месец, за да пази от сблъсъци по време на мачовете. В спортните среди се коментира, че Иво Тонев е подарил автобус на запалянковците от "София-запад" преди изборите. Дали през финансовите взаимоотношения между клуб и фенове минава и политическо влияние, разбира се, не можем да докажем. Пред "Капитал" обаче футболен фен от една от фракциите на "Левски" призна, че е приключил с организираното фенство, след като им е бил оказан натиск да гласуват за ГЕРБ на изборите през май.

Подобни практики не са патент само на една политическа сила. Напротив. Дали ще използват агитките като плашило, за да експлоатират страха в малцинствата или в мнозинството в предизборни моменти, дали ще се опитват да купят гласовете на организираните маси фенове, или ще насочват техни подкупни елементи като боздуган в определени ситуации, е без значение. Лошото е, че всички политически партии се състезават на полето на национализма и няма кой да начертае границата, отвъд която е недопустимо да се играе с омразата.

Автор: Зорница Стоилова, Капитал