/КРОСС/ Във времената апостолски в град Смирна (Мала Азия) живяла една благочестива и богата вдовица на име Калиста. Обичайки Господа, тя усърдно изпълнявала заповедите Му и щедро помагала на бедните. Тя била бездетна и си взела да възпитава едно осиротяло момче на име Поликарп. Скоро тя го обикнала като собствен син, и когато то пораснало, поверила му целия си дом и имот. Поликарп заслужавал любовта на своята благодетелка и от най-младата си възраст бил добър и благочестив. Умирайки, Калиста оставила на Поликарп всичкото си имущество. Но той не обичал земното богатство и всичко раздал на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание, непрестанно се молел на Бога и служел на бедни, болни и престарели.

Смирненският епископ свети Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него голяма ревност към закона Господен, той го назначил отначало църковнослужител, а после дякон и му възложил да поповядва словото Божие. В това време светите апостоли Йоан Богослов и Павел проповядвали в Мала Азия. Поликарп ги слушал, станал техен ученик и ги придружавал в много градове на Мала Азия, като им помагал в разпространението на светата вяра. Изпълнявайки желанието на светите апостоли, св. Вукол ръкоположил Поликарп за свещеник. В това звание Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога. Той проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавайки езичниците към познание на истината. Слушайки го множиство люде оставали идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.

Пред смъртта си св. Вукол имал откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник. Умирайки, епископът му поверил своето паство. При посвещението на Поликарп в епископство чудесни явления засвидетелствали пред целия народ, че благодат Божия пребъдва върху него: чудна светлина осияла църквата, а някои от вярващите видели бял гълъб да лети около главата на Поликарп.

Св. Поликарп скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели, твърдост на духа и кротост. Той обърнал мнозина към Христа и учениците му го прославили на свой ред със светостта на живота си, например св. Ириней Лионски, Папий Йераполски, Пионий. Той непрестанно проповядвал словото Божие, пишел послания към новопокръстените християни, постоянно се грижел за благото и душевната полза на своето паство. Св. Игнатий Богоносец споменава в посланията си за светия живот на Смирненския епископ. На път за Рим вече осъденият на смърт Игнатий прекарал няколко дни при Поликарп в Смирна и оттам писал послания до църквите. Господ прославил и пред човеците Поликарпа чрез дар на чудотворство. Той му дал сила да изцерява болести, дивно го опазвал сред беди и опасности. Веднъж пътувайки по Мала Азия, Поликарп се спрял в една страноприемница. Изведнъж през нощта бил пробуден от явление на ангел, който му заповядал веднага да излезе от страноприемницата. Едва Поликарп успял да излезе, и зданието рухнало.

Във времето на неговото епископство християните били жестоко гонени и преследвани. Обаче епископ Поликарп дълго време управлявал Смирненската църква и доживял дълбока старост.

Около 167 г., при император Марк Аврелий Антонин, гонение с особена сила свирепствало в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Езичниците и юдеите били озлобени против Поликарп, понеже знаели с каква сила и ревност той проповядвал Христа, и затова те искали да бъде предаден на съд. Св. Поликарп не се боял от смъртта и с твърдост очаквал да го заловят. Но християните искали да спасят живота на своя възлюбен епископ и го молели да се оттегли от града за известно време, като се надявали, че строгите преследвания скоро ще се прекратят. Св. Поликарп се съгласил да изпълни тяхната молба и заминал в едно близко села. Там прекарвал дните в молитва. Но скоро имал видение, което му предизвестявало, че часът на неговото мъченичество е близък. Той видял, като че ли възглавницата на леглото му е в пламъци, и спокойно казал на намиращите се с него: "Аз ще бъда изгорен в огън за името на Господа Иисуса Христа." Действително, убежището му станало известно на враговете, и три дни след видението войници, пратени от града, дошли в селото, където се намирал Поликарп.

Като узнал за тяхното пристигане, светителят казал: "Нека бъде волята на моя Господ Бог!" - и излязъл да ги посрещне. При вида на почтения старец, чието лице сияело от кротост и неземно спокойствие, войниците почувствали неволно благоговение и не посмели да турят ръка на него. Поликарп кротко говорил с тях, казал да им приготвят обяд и помолил да му дадат един час време за молитва.

Докато войниците обядвали, той пламенно се молел, като благодарил на Бога за всички Негови благодеяния и просил Неговата помощ за Църквата, гонена и разпръсната по цялата земя. Укрепен чрез молитвата, св. Поликарп излязъл при войниците, които го откарали в Смирна. Когато го довели в съдилището, всички неверници извикали радостно: "Заловен е нечестивият Поликарп!" Защото те справедливо го смятали за глава на християните в Мала Азия. А християните, които се намирали в тълпата, и сам Поликарп, чули глас от небето: "Бъди мъжествен, Поликарпе!" Този глас ободрил всички християни и изпълнил светия старец с нова сила.

Съдията започнал да убеждава Поликарп да се отрече от Христа и да Го похули.

- Осемдесет години аз служа на моя Господ Бог - спокойно отговорил Поликарп - и Той никога не ми е сторил зло, но ми е дарувал много блага! Как тогава ще похуля моя Цар?

- В такъв случай ще пусна срещу тебе лютите зверове - казал съдията.

- Прави каквото искаш! Все пак аз не ще променя своята добра участ на лоша.

- Ще те хвърля в огън - казал съдията, - като се надявал чрез заплаха да подейства на Поликарп, защото и сам желаел да го спаси. Но епископът спокойно му казал:

- Ти ме заплашваш с огън гаснещ, но не знаеш за вечния огън, приготвен за вършещите беззаконие.

Тогава съдията заповядал високо да провъзгласят, че Поликарп обявява себе си за християнин. Езичниците и юдеите яростно искали неговата смърт, като викали: "Този е развратителят на цяла Мала Азия, бащата на християните, разорителят на нашия закон. Да бъде изгорен!"

Тогава съдията, като видял яростта на тълпата и като изгубил надежда да склони Поликарпа да се отрече от Христа, заповядал да донесат дърва и сухи клони. Направили клада и като хванали светия старец, искали да го приковат към кладата. Но Поликарп казал на мъчителите: "Няма нужда да ме приковавате. Оня, Който ми е дал желание, ще ми даде и сила да търпя мъчение и да остана неподвижен на кладата." Тогава го вързали и турили на дръвника. Той се молел, казвайки: "Благодаря ти, Господи, Боже мой, загдето си ме причислил към Твоите ученици и изповедници, загдето пия чашата на страданията заради Христа и ставам участник в Неговото мъчение, та при възкресението да бъда с Него участник и във вечния живот. Приеми ме като жертва благоугодна! Славя и възхвалявам Тебе, Боже, и Иисуса Христа, Твоя Син, и Светия Дух, на Които да бъде слава сега и винаги и навеки, амин!" Между това езичниците и юдеите трупали върху кладата сухи клони, и когато Поликарп завършил своята молитва, те запалили големия огън. Но тук станало чудо, което изумило присъстващите и показало на всички Божията сила: пламъкът само обкръжил светия мъченик, като се събирал над него като свод и не се подирал до тялото му, което оставало невредимо. Тогава съдията заповядал на един войник да прободе Поликарпа с дълго копие. Това било изпълнено и кръвта, обилно изтичайки от раната, изгасила пламъците на кладата. Поразени от чудесните явления, които придрижавали мъченичеството на свети Поликарп, юдеите измолили от съдията да заповяда да бъде изгорено тялото на мъченика, защото се бояли, да не би християните да започнат да го почитат като Бог. Това било направено. Тъй нечестивите мъчители изгорили мъртъв оня, когото жив не могли да изгорят. Свети Поликарп загинал мъченически в 167 г., на Велика събота. "Те знаят - говори се в посланието, в което е описано мъченичеството на св. Поликарп, че ние не може да отстъпим от Христа Господа, умрял на Кръста за спасение на целия свят, и да приемем друг бот. На Него, като на истински Син Божи, ние въздаваме божествена чест, а мъчениците, като ученици и последователи Христови, пострадали от любов към Него, ние радостно почитаме и желаем да им подражаваме. Стотникът, по заповед на съдията изгори тялото на Поликарп, а ние - тъй пишат смирненските християни до всички църкви - събрахме от пепелта костите му, по-драгоценни от злато и от скъпоценни камъни, и го погребахме в чисто място, гдето с радост ще празнуваме деня на неговите страдания, за спомен на тия, които пострадаха за Христа, и за подкрепа на ония, които чрез също такава съмрт ще изповядат и прославят Христа - нашия истински Бог. Това послание ви изпращаме чрез брата Марко. Като го прочетете, дайте го и на другите братя, та и те да прославят Бога, Който ни е показал такъв верен избраник, а може и нас да изпълни със Своята благодат и да ни въведе във вечното Си царство чрез Своя единороден Син Иисуса Христа, Комуто да бъде слава, чест и величие навеки. Амин."

Тия няколко реда са изведки из посланието, чрез което смирненските християни известявали на братята си в другите църкви за мъченическата смърт на своя свят епископ. Подобни послания се пращали от една църква в друга, за да възбуждат във всички християни ревност към Господа и всички те да могат достойно да честват паметта на светите мъченици, умрели за Христа. За съжаление, малко такива послания са дошли до нас, защото във време на гоненията езичниците старателно издирвани и изгаряли всички християнски ръкописи.

От св. Поликарп Смирненски е останало едно послание, в което той дава правила за християнски живот и убеждава християните да изпълняват задълженията си, да бъдат твърди във вярата, покорни и търпеливи по примера на Оня, "Който всичко претърпял за нас, за да живеем ние в Него".

В град СмирнаРечник, който се намира в малоазийската област Иония, във времената на светите апостоли епископ бил свети Вукол (Св. Вукол бил ученик на св. Йоан Богослов и първи епископ на Смирненската църква. Той обърнал в Христа много езичници. Паметта му се чества на 6 февруари).

В дните на този епископ там живеела благочестива и бояща се от Бога вдовица на име Калиста. На нея се явил насън ангел Господен и й заповядал да вземе при себе си сираче, момчето Поликарп.

Тъй, като Калиста нямала деца, с радост взела момчето и го възпитавала в благочестие, като роден син. Когато той пораснал и дошъл в съвършен разум, вдовицата му предала всичко, което имала в дома си. Веднъж по това време й се наложило да замине далеч, по едно дело за именията си, поради което доста дълго отсъствала. По време на отсъствието й блаженият Поликарп, крайно милостив към бедните, започнал щедро да раздава на нямащите, сираците и вдовиците. Той давал хляб, вино, елей и всякаква храна на всички просещи, така че хранилищата на майка му се изпразнили. Когато Калиста се върнала, един от слугите започнал да се оплаква от Поликарп, че неразумно е разпръснал цялото имане и че сега в дома цари пълна бедност. Така клеветял той. Калиста силно се опечалила от това. Тя веднага се отправила към съкровищницата и намерила там всякакви богатства в голямо количество. Понеже блаженият Поликарп се обърнал с молитва към Господа преди пристигането на Калиста:

- Господи, Боже мой - говорел той, - Ти напълни съдовете на Сарептската вдовица при Твоя пророк Илия, чуй ме в този час и направи така, че в името Христово да се напълнят всички хранилища на този дом.

И Господ в същия час чул молитвата и напълнил дома на благодетелката му с всякакви блага. Като видяла, че в дома й сега има много повече от всичко необходимо, Калиста се разгневила на слугата, който се оплакал от обедняването, причинено от свети Поликарп. Тя мислела, че или слугата й се надсмива, или че от ненавист е наклеветил момчето. Разсърдила се и поискала да го накаже. Но свети Поликарп го защитил, като казал на възпитателката си:

- Умолявам те, господарке, не наказвай другиго освен мене, по-добре мен накажи. Този слуга заслужава не наказание, а похвала заради верността и предаността си към теб. Той ти каза цялата истина: наистина, у нас намаляха всички богатства и се изпразника всички складове, понеже, като гледах гладуващите наши братя, просяци и бедни, им раздадох всичко и изчерпах всички запаси. Но те помолиха Бога и Той изпрати Своя ангел, който възпълни твоето имущество, за да можеш и ти, по обичая си, да оказваш щедра милостиня на нямащите.

Като слушала и гледала това Калиста, силно се удивлявала и от този момент започнала още по-усърдно да върши добрите си дела в блага вяра, раздавайки обилна милостиня. Тя обикнала още по-силно, като собствен син, свети Поликарп, като се удивлявала на добродетелите му. Накрая, като завършила богоугодно живота си, тя предала в ръцете на Господа душата си, оставяйки за наследник официално признатия си син, свети Поликарп. Блаженият раздал всичко на бедните, а сам започнал прилежно да се занимава с четене на божествените книги, като усърдно се предавал на богомислие и молитви. Прекарвал живота си в голямо въздържание и непорочно девство, работел неуморно ден и нощ на Господа, като с любов служел на болните, немощните и престарелите.

Заради този му живот силно го обикнал Смирненският епископ Вукол. Той го направил отначало клирик, а след това дякон. Според свидетелствата на свети Пионий, който написал житието на блажения Поликарп, свети Вукол възложил на Поликарп задължението да проповядва словото Божие, понеже той се отличавал с благоразумие и красноречие. Така светият подвижник бил задължен да поучава народа както в църквата, така и на други места.

Не само свети Вукол, но и светите апостоли Павел и Йоан Богослов с останалите Христови ученици обичали свети Поликарп. Той участвувал заедно с тях в пътешествията им, бил техен ученик, съобщник на трудовете им, подражател на живота им. Апостолите отново го изпратили в Смирна при свети Вукол, който го ръкоположил за презвитер.

Свети Поликарп написал много слова и послания, полезни за Христовата Църква, но повечето от съчиненията му били унищожени по време на гоненията, така че от тях останала само малка част.

На свети епископ Вукол било предвъзвестено, че след смъртта му епископският престол трябва да заеме презвитерът Поликарп. Като умирал, свети Вукол взел дясната ръка на свети Поликарп и я положил на гърдите си, като му поръчал да пасе словесното стадо и с думите: "Слава на Тебе, Господи!" преминал с мир във вечния живот. Събраните на погребението на свети Вукол епископи посветили свети Поликарп. Когато свети Поликарп преклонил колене за посвещението, видял пред себе си нозете на самия Христос Господ, Който невидимо присъствал. Така ръкоположеният от Самия Христос и Светия Дух Поликарп управлявал Божията Църква според постановленията на светите апостоли. Той понесъл много трудове, спасявайки човешките души, и извършил много дивни чудеса по време на своето епископство.

Веднъж на свети Поликарп се случило да бъде в един от градовете на Ионийска област Теос, който се намирал край топлите води, наречени Леведия. Той се установил при епископа на този град, на име Дафин, за когото споменава свети Игнатий Богоносец, в посланието си до жителите на Смирна. Катовидял бедността и недоимъка в дома на този епископ, свети Поликарп се помолил на Бога да благослови дома му и от този час епископ Дафин не изпитвал повече недоимък. Нивите и лозята му, които до това време били неплодни, започнали да дават богат плод и необикновен урожай. Виното, което дотогава било в малко количество, светият с молитвата си увеличил до изобилие.

Веднъж, като се връщал в Смирна заедно със съпровождащия го дякон, свети Поликарп се отбил от пътя и влязъл в гостилницата. Било вечер и уморените пътници искали да починат. Като хапнали малко, светителят и спътникът му заспали. Но малко време продължил сънят им. В полунощ Господен ангел побутнал в хълбока Поликарп и му казал:

- Поликарп!

Светият попитал:

- Какво, Господи?

Стани казал ангелът и излез незабавно от гостилницата, понеже тя ще се разруши: живеещите в тази гостилница не вярваха в Христа Бога и извършиха много беззакония.

Тогава светият станал и започнал да буди своя дякон, като му казал да стане. Дяконът, който преди това спял дълбоко, не искал да става и започнал да разубеждава светеца.

Още не е преминал първият сън, свети отче, къде ще ходим. В постоянните си размишления за божествените писания сам не спиш и на другите не даваш да спят.

Като чул тези думи, свети Поликарп замълчал, но ангелът за втори път му се явил и му заповядал да излезе вън. Тогава светецът отново започнал да буди дякона, като му говорел, че това здание трябва да се разруши, но дяконът отговарял:

- Аз вярвам в Бога и мисля, че това здание няма да рухне, докато ти, отче, се намираш в него.

Свети Поликарп казал:

- И аз вярвам в Бога, но не се надявам на това каменно здание.

Междувременно ангелът се явил за трети път и повторил същата заповед. Едва тогава епископът уговорил спътника си да излязат от гостилницата. Едвам излезли и зданието рухнало до основи, а всички, които били в него, загинали. Свети Поликарп, като се взирал в небето, се молел така:

Господи, Боже Всесилни, Отче на Иисуса Христа, Твоя благословен Син! Ти си предвъзвестил на ниневитяните гибелта на града им чрез пророк Иона, но после си се умилостивил и си ги пощадил. Благославям те, понеже ни изведе чрез ангела Си от това здание и ни избави от внезапна смърт така, както изведе Лот от Содом. Ти постоянно пазиш рабите Си от всяко зло, Ти си благ и милостив во веки.

След пристигането им в Смирна у княза на този град, който не вярвал в Христа, веднъж през нощта нечист дух внезапно влязъл в един от слугите му. Той викал силно и вдигал голям шум така, че целият дом изпаднал в ужас. Върху всички обитатели на дома нападнал страх и трепет. С настъпването на деня в дома на княза дошла голяма група иудеи, които желаели да изгонят беса. Но обзетият от нечист дух се хвърлил срещу тях и те силно пострадали. Никой не можел да го надвие, никой не можел да се изплъзне от ръцете му. Тръгнали си оттам окървавени и едва живи. Бесноватият изпокъсал всичките им дрехи и изпохапал телата им. В този дом имало един християнин, който казал на княза:

- Господарю, ако заповядаш, ще извикам един човек, който лесно ще изцели твоя раб.

Когато князът се съгласил, слугата отишъл при свети Поликарп и го поканил. Блаженият още не бил влязъл в дома и бесът започнал да вика:

- Горко ми, тук идва Поликарп, ще бъда принуден да бягам оттук против волята си.

Когато светият дошъл, бесът веднага излязъл от болния. Като видял това, князът силно се удивил. След това чудо през нощта в Смирна избухнал пожар. Тъй като всички спели, огънят бързо се разпространил и обхванал голяма част от града. Както винаги става в такива случаи, се вдигнал голям шум и вопли, ужас обхванал всички. Целият народ се заловил да гаси огъня, но нищо не можели да направят. Огънят се усилвал все повече и повече. Появили се и иудеи, които започнали да заклинат огъня, но всичките им опити останали безрезултатни. Тогава князът си спомнил за свети Поликарп и казал на началниците си:

Никой не може да спре пожара, освен учителят на християните, Поликарп, който неотдавна изгони беса от моя роб.

Като изпратили да го повикат, те го помолили да помогне на града, постигнат от такова нещастие.

Светият издигнал честните си ръце и веднага започнал да се моли, а огънят, като залят с вода, угаснал и пожарът стихнал. Като видели това чудо, хората започнали да мислят, че светецът е някой бог, но той започнал да проповядва пред всички единия Истинен Бог, Който е на небесата и Чийто раб е самият той. Мнозина повярвали и се присъединили към Църквата Христова.

Друг път се случило бездъждие, което продължило дълго време. Настанала суша, а след нея и глад. Тогава всички хора, заедно с княза и съветниците му, започнали да молят свети Поликарп да ги съжали и да изпроси дъжд за земята от своя Бог. Когато светият се помолил, веднага завалял силен дъжд и земята се напоила с влага. В тази година урожаят бил много по-добър, отколкото преди.

Чрез такива и много други чудеса, както и чрез изцеление на различни болни, като възлагал ръка, свети Поликарп обърнал мнозина към Господа Иисуса Христа. Ден след ден в Смирна се увеличавала Христовата Църква, а идолската вяра намалявала. Свети Ириней свидетелства, че Поликарп бил не само апостолски ученик и приятел и събеседник на мнозина, видели с очите си Христа, но и бил изпратен от апостолите в Азия, за да заеме след свети Вукол епископския престол в Смирна. "Него казва свети Ириней и ние видяхме по време на младостта си, когато той беше вече старец на преклонна възраст. Което сам беше научил от апостолите, на това научи и другите и предаде на Църквата само това, което беше истинно и нелъжливо."

За свети Поликарп свидетелствуват също и всички епископи на Асийската църква, които били след него, че той действително бил постоянен и верен поборник за правдата, не такъв, като Валентин, Маркион и всички ересеначалници, внесли в Христовата Църква толкова вредни заблуди. Блаженият Поликарп отвърнал мнозина от ереста на маркионитите и ги привел в истинската Църква и вяра, докато бил в Рим по времето на папа Анкита.

Свети Поликарп явно проповядвал истината, която приел от апостолите. Между другото той разказвал и следното: когато бил в Ефес, ученикът на Господа, Иоан, дошъл веднъж в банята. Тук той видял еретика Херинт, който се къпел. Апостолът веднага излязъл от банята и уговарял другите, които били с него, да го последват, за да не би банята, в която се къпе врагът на Божията правда, да се срути.

Веднъж свети Поликарп срещнал еретика Маркион. Последният му казал дръзко:

- Познай кои сме.

Поликарп отвърнал:

- Зная, че ти си първороден син на дявола.

И апостолите и техните ученици така старателно пазели себе си от еретиците, че дори не искали да беседват с тези, които с хитрото си празнословие се опитвали да затъмнят истината. А свети Павел заповядва: "Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си". Запазило се е и посланието на свети Поликарп до Филипяни, което било написано толкова дълбокомислено, че не можело да остане незабелязано от хората, които се грижат за спасението си и одобряват неговата вяра и проповед."

Такъв е отзивът на свети Ириней за Поликарп.

След двадесет и две годишно царуване на Антонин, на престола се възкачил синът му Марк Аврелий, който делял властта заедно с брат си Луций. По това време в Асия било повдигнато силно гонение против християните. Тогава и свети Поликарп запечатал с кръвта си своето изповедание.

За страданията и кончината на този праведен мъж намираме известия в посланието на Смирненската църква, където свети Поликарп заемал епископския престол. Съдържанието на това послание е следното:

"Смирненската църква - до църквата във Филомелия и до другите свети вселенски църкви, които се намират у различните народи: милосърдието, мирът и любовта на Бога Отца и на нашия Господ Иисус Христос да бъдат с вас.

Ние ви написахме, братя, за свети Поликарп, който угаси огъня на гонението с проливането на своята кръв, и за другите мъченици. Много свети мъченици тогава показаха непобедимо мъжество, някои бяха бити в продължение на толкова дълго време, че ставите и жилите им бяха раздробени и се виждаха вътрешностите им; други бяха влачени по камъни и остри керемиди, но те претърпяха всички най-люти мъки, които мъчителят можеше да изобрети, с удивително спокойствие; трети бяха хвърляни на зверовете, за да ги изядат. И нечестивите дълбоко се изумяваха и силно се удивляваха, като виждаха пред себе си мъжественото страдание на светиите.

Между другите страдалци, при Божията помощ, показа изключително мъжество един юноша, на име Германик: с безстрашно сърце, без да се колебае с ума си, той мъжествено излезе на смърт, която по природа е толкова страшна за всички. Дълго съдията го увещаваше да пощади младостта си и да не погубва с горчива смърт този сладостен живот. Но той, като видя пуснатите срещу него зверове, сам се хвърли срещу тях, като ги дразнеше, за да го разкъсат. Един човек от Фригия, на име Квинт, като видя зверовете и страшното мъчение, се изплаши и отпадна от спасението си, от което стана ясно, че той безразсъдно, не от чисто сърце, но поради лекомисие, като че гонен от внезапния порив на вятъра, е дошъл на съда на нечестивите и се е осмелил да предаде себе си на мъчение. Той послужи за пример на всички, че на такова велико дело, каквото е да предадеш себе си на мъки, не трябва да се отива без предпазливост.

Като чу за тези мъчения, Поликарп узна, че невярващия в Христа елински народ, гледайки мъченията и другите страдалци, открито викал на съдията:

- Търси Поликарп, изтребвай тези безбожници.

Поликарп чу за това и макар да желаеше да остане в града, докато не го заловят, като отстъпи на молбата на християните, излезе от града и се скри в едно селище, където през всички дни и нощи, по своя обичай, се молеше за църковния мир. Три дни преди да го хванат нечестивите, той видя насън, като че възглавницата му пламнала внезапно и изгоряла. Като стана, светият каза на тези, които бяха с него:

- Ще ме изгорят в огън заради Господа Иисуса Христа.

След три дни в това селище дойдоха изпратените от игемона да търсят Поликарп. Като хванаха две момчета, започнаха да ги бият, за да кажат къде се намира Поликарп и те го показали. Макар и да можеше да избяга, той не пожела, като изрече:

- Да бъде волята на Господа - моя Бог.

Като чу слугите, които идваха за него, той сам излезе насреща с радостно лице и дружелюбно ги приветствува. Те не го бяха виждали преди и като гледаха посивелите му коси и старостта му, кротката и спокойна радост на благообразното му лице, се учудваха и казваха: "Трябваше ли толкова много да се трудим и стараем, за да намерим този старец?"

Поликарп заповядал веднага да приготвят за тях трапеза и ги поканил да ядат и пият, а за себе си помолил да му дадат един час за молитва. И започнал да се моли горещо на Бога, като възнасял благодарение за цялата Божия грижа за него, за малките и за големите благодеяния от дните на младостта му и предал на Бога светата Църква, разпръсната по целия свят. След дългата молитва пратениците качили стареца на магаре и го повели към град Смирна.

Когато го изправили пред съда, нечестивият народ закрещял, радвайки се, че светецът е хванат.

Тогава съдията му казал:

- Отречи се от Христа, поругай Го и ще те освободя.

- Осемдесет и шест години служа на Христа - отвърнал свети Поликарп - и Той не ми е направил никакво зло. Как мога да хуля с безчестни думи моя Цар, Който и досега ме запазва.

Съдията казал:

- Ще пусна срещу теб люти зверове.

- Пускай - отговарял Поликарп, - няма да заменя моето най-добро за най-лошото.

- Ще те предам на изгаряне - казал съдията.

- Ти ме заплашваш с огън, който може да се угаси, но нищо не знаеш за неугасващия огън, където во веки ще горят безбожните и неверните. Не се бави повече, но пo-скоро прави това, което си замислил.

Тогава съдията заповядал на глашатая да обяви на народа, че Поликарп изповядва себе си за християнин. Като чули това, елините и иудеите високо завикали:

- Той е развратител на цяла Азия, той е баща на християните, той унищожава нашите богове, жив го изгори.

И народът настоял да изгорят светеца. Когато приготвили много дърва, той снел пояса си и започнал да сваля от себе си дрехите и се събул, а мъчителите приготвили железни окови и гвоздеи, за да го приковат, да не би някак да избегне огъня.

Когато дървата се разпалили и пламъкът се издигнал нависоко, станало чудо, което поразило всички: пламъкът, който обкръжавал светеца и се издигал над главата му, не го докосвал и не приближавал до него, а се отдръпвал и се съединявал високо над главата му. Свети Поликарп стоял сред огъня, който не изгарял тялото му. Като гледали това, нечестивите започнали да викат на надзорника да се приближи и през огъня да убие с оръжието си светеца. Като се приближил, той пронизал светеца с дълго оръжие. От раната изтекла необичайно много кръв: като поток от извор тя изцяло угасила огъня. Цялото множество народ се удивило на това, като се убедило колко голяма е разликата между вярващите и невярващите.

Поликарп беше изключителен мъж на нашето време, епископ на Смирненската съборна църква, идващ от апостолите и свят пророк: всичко, което казваше, се сбъдваше.

Тогава иудеите започнаха да молят съдията да не предава тялото на Поликарп на християните.

- Те ще го считат за свой бог, както и Разпнатия говорели те.

Не знаели, окаяните, че не може да бъде християните да отстъпят от Христа Господа, умрял на кръста за спасение на целия свят, и да считат някого другиго за бог: Нему, като на истинен Син Божий, ние въздаваме божествена чест, а Христовите подражатели и ученици, които пострадаха за Него от любов към Него, с любов ще приемем и искаме да подражаваме на тях в благочестието, а във вечната слава желаем да бъдем техни съпричастници.

По заповед на съдията, когото иудеите молили, стотникът предал тялото на Поликарп на огъня, по елинския обичай.

Докато било живо, тялото на подвижника не пострадало от огъня, а след смъртта му се предало на огнената стихия.

Страданието си Поликарп завърши в седмия ден на майските календар, тоест на 25 април във Велика Събота, в осмия час на деня при великия архиерей Филип, по време на игемонството на Тралиан, във вечното царство на Иисуса Христа.

Желаем добро здраве на братята, които ходят с благовестие за словото на Иисуса Христа, с Когото слава на Бога за спасението на избраните светии; да бъдем и ние негови наследници в царството Христово.

Това послание преписа Гай от учениците на свети Ириней, ученик на блажения Поликарп, от него преписа Сократ Коринтски, а аз, презвитер Пионий, приех всичко това от гореспосочените лица и го сверих с откровението, което имах от свети Поликарп, който ми се яви във видение. И написах, като обнових всичко, загладено от давността на времето, за да приеме и мен заедно с избраниците Си нашият Господ Иисус Христос в Своето небесно царство; Нему слава с Отца и Светия дух во веки веков. Амин.