/КРОСС/ На 25 февруари (вторник) в 18:00 ч. Министерство на културата ще награди Боян Радев с високото отличие "Златен век" с огърлие на церемония в Националния музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ). Събитието ще бъде придружено с откриването на зала за периодични изложби от личната колекция на големия български спортист. За начало там ще бъде показано творчеството на близкия му приятел Атанас Яранов. Достоен българин и изключителен патриот - така описват Боян Радев.Олимпийският шампион по борба вече повече от четири десетилетия събира произведения от големите майстори на нашето изобразително изкуство от близкото минало и съвремието, както и образци на античното и църковното изкуство по нашите земи.

Той е обявен за дарител №1 на Националния исторически музей, където в специална зала са изложени близо 170 икони, църковна утвар, дърворезби и каменни пластики. Ценни картини, скулптури, графики и рисунки колекционерът предоставя с готовност при организирането на изложби в най-големите ни музеи, като най-често сътрудничи на Националната художествена галерия. Новата инициатива ще представи едни от най-ярките произведения от колекцията на Радев. Началото ще е с изложба на творби от Атанас Яранов (1940 - 1988). Художникът е роден в София. През 1965 г. завършва "Декоративно-монументална живопис" при проф. Георги Богданов в Художествената академия. Още с първите си изяви в средата на '60-те години се налага като автор на стенописи, мозайки и кавалетни платна с подчертано монументално звучене, с тежка, категорична, скулптирана форма. Творчеството му в този период обхваща сюжети предимно с фолклорна и митологична насоченост. Централно място заемат темите за раждането и смъртта, за скръбта и страданието, за смирението и покаянието - тревожните и вечни въпроси на битието.

В ранните си творби Яранов пресъздава родово-патриархалните форми на бит, където човекът е участник в един безкраен космичен цикъл, спокоен от факта, че живее в здрава колективна общност. С годините отношението на художника към темата съществено се променя. Идеята за колективно-родовото съзнание, представена под формата на ритуална сцена, хвърля своите проекции в съвременността и придобива екзистенциални измерения. За краткото време, което съдбата предоставя на Яранов (художникът умира на 48-годишна възраст), той успява да изгради своя "канонична" система и привидно затворен в нея да разшири обхвата й до мащабите на творчество, което поразява с пластическите си и философски обобщения. Изкуството на Атанас Яранов респектира със своята експресия, подчертано индивидуален стил и метафоричен език. То успява по убедителен и категоричен начин да се вгради в характерните за втората половина на ХХ век обновителни и съзидателни процеси в българската пластична култура и да заеме място сред най-големите имена в нея.

Снимка: Булфото; всички права запазени