Новият изборен кодекс запази партийно-квотния принцип
Секция: ПОЛИТИКА
24 Февруари 2014 14:40
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Новият изборен кодекс запази партийно-квотния принцип

/КРОСС/ Новият изборен кодекс не предвиди излъчване на професионална изборна администрация, а запази партийно-квотния принцип, обявиха от Института за развитие на публичната среда при представянето на анализа за новите изборни правила.

Членовете на ЦИК се предлагат от партиите, представени в НС и ЕП. НПО-тата, които са участвали като наблюдатели в изборите могат да предложат кандидати за ЦИК, но неясен е начинът, по който се изслушват кандидатите, за да се преценят професионалните им качества.

При сегашното разпределение между партиите и коалициите в НС съставът на ЦИК ще изглежда : 7 членове от ГЕРБ, 6 от Коалиция за България, 2 от Атака, 2 от ДПС, 1 от Синята коалиция и 1 от НДСВ. Това съотношение във времето, в следващите 5 години няма да се промени, информира Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда.

От там отправят критика, че е ненужно голям броят на членовете на ЦИК. Според Антоанета Цонева броят на членовете на ЦИК трябва да е най-много 19. От наблюдение на Института заседанията на изборната комисия се провеждат на ръба на кворума от 12 души при сегашния брой на членовете - 21.

Като положителен ефект се отбелязва това, че решенията на ЦИК се приемат с поименно гласуване, поддържа се видео архив на заседанието на ЦИК на страницата на комисията.

Като недостатък в новия кодекс е отбелязано това, че отново няма МИР „Чужбина". Обезсмислена е и преференцията - на местните избори и за депутати пренареждането започва от втория в лисата. Бетонирани са водачите на листите, подчерта Антоанета Цонева.

Отбелязани са в анализа нововъведенията по отношение на медийната кампания - маркиране на платената политическа реклама в медиите, предвидено е безплатно време в обществените медии, партиите, които нямат достъп до субсидия, ще имат достъп до „медийни пакети" от 40 000 лева, осигурени от държавния бюджет, с които да обезпечават отразяването си в кампании. 52% от разходите за кампанията за вота през 2013 са били за медийни услуги.

Като недостатък в Изборния кодекс е отчетена липсата на активна регистрация.
Остават „мъртвите души" в списъците. Те са евъргрийнът на българските избори, няма нищо по-безсмъртно от тях, констатира Антоанета Цонева.