/КРОСС/ Робърт Палмър, културен експерт, автор на изследване, обхващащо 50 от досегашните Европейски културни столици, известно като "Докладът Палмър"

Какво е решаващо във втория етап на надпреварата за Европейска столица на културата и по какво се различава той от първия? Как журито оценява кандидатите в следващия кръг и има ли някакъв вид "печеливша формула"?

- Надпреварата става по-интензивна във втория етап, в който има четири вместо осем града. Групата, която ще селектира, ще сравнява концепциите и подхода на всеки от градовете и ще направи финална преценка на това кой град според тях пасва най-добре на това да бъде номиниран за Европейска столица на културата 2019.

Във втория кръг ще има по-голям акцент върху капацитета на всеки отделен град да изпълни програмата, която предлага, и на вероятното отражение от този факт както върху града, така и в Европа като цяло.

Особен акцент ще бъде поставен върху "европейското измерение и европейската значимост" на предложението на всеки от градовете. Дали проектите са от европейска мащаб, обем и амбиция? Градът победител ще трябва да убеди журито, че той е по-смислена, вдъхновяваща и иновативна Европейска столица отколкото своите съперници. Решението на независимото жури няма да бъде взето на политическа основа, а на основата на експертна оценка на кандидатурата на всеки отделен град. 

Няма гарантирана "печеливша формула".Това е като финалите на футболен мач. Градовете се съревновават един срещу друг и градът с най-добрите играчи, най-добрата стратегия и най-голямото желание за победа доминира над останалите. В журито, което прави селекцията, има различни членове. Някои са по-заинтересовани от артистичната програма, други може да се занимават повече с мениджмънта и бюджета, докато трети да са фокусирани предимно върху европейските връзки, които един град е създал. Накрая журито стига до решение чрез консенсус или гласуване. Градовете победители трябва да са убедителни в своите отговори на всеки един от въпросите, поставени от Европейската комисия. Отговорите трябва да са по-задълбочени и обмислени спрямо тези, дадени при първия кръг.

Кои са силните и слабите страни на българските кандидати, останали в надпреварата?

- Всеки от останалите четири града има както силни, така и слаби страни. Някои имат по-добри идеи за проекти, други имат по-големи финансови ресурси. Някои имат добре развита културна инфраструктура, други имат по-иновативна културна програма. Някои имат силни европейски контакти, а други - важни и убедителни теми от европейско значение.

По-важният въпрос е как градът ще преодолее слабостите си и ще надгради предимствата си, превръщайки се в Европейска столица на културата. Важни въпроси могат да бъдат също "Кой от четирите града ще има най-голяма полза от спечелването на титлата Европейска столица на културата?", както и "Кой заслусжава титлата най-много?"

Какво мислите за българските претенденти за тази титла? Добре подготвени ли са или имат още много да учат?

- Никой от четирите града не е бил Европейска столица на културата и нито един от тях няма реален опит в изготвянето на цялостна годишна програма от този вид с дълбоко европейско влияние. Разбира се, има даровити мениджъри и продуценти във всеки един от градовете, но всички градове имат много още какво да научат. Такъв е бил случаят досега и с предишните Европейски столици на културата.

Какво най-често съветвате кандидатите?

- Изградете програмата си върху общ набор от ценности и вярвания. Надградете силните си страни. Бъдете амбициозни и поемайте рискове. Демонстрирайте как вашият подход и програми са изначално европейски като обхват и мащаб. Уверете се, че местните хора са ангажирани. Най-важната цел е да оставите устойчиво наследство, което ще продължи и след 2019 г.. Европейската столица на културата не е фестивал, тя е част от процеса на културно развитие на града и платформа за еврпейски идеи и талант.

Какво следва след втория кръг?

- След като победителят бъде обявен, започва трудната работа. Във всички предишни столици, процесът на менажиране и изпълнение на плановете е бил по-сложен и по-труден отколкото спечелването на самата надпревара. Победата е само началото на много дълго пътуване към 2019 г. и след това. Самата "титла" Европейска столица на културата няма смисъл без постигането на крайния резултат. По-лесно е да създадеш дизайн за красива къща, отколкото да я построиш.

Как спечелването на титлата подкрепя културния живот в града победител, след като въпросната година отмине?

- Това може би е най-важният въпрос, на който всеки от градовете трябва да си отговори. Какъв ще бъде градът победител през 2020 г. и как импулсът да бъде Европейска столица на културата да продължи и в бъдеще? Ако аз бях член на журито по селекцията, определно бих задал на всеки един от градовете този въпрос. 

Източник: "Дневник"