/КРОСС/ Църквата "Свети Седмочисленици" се оказа малка да побере стотиците близки приятели и почитатели на отишлия си от този свят голям български актьор Джоко Росич. Дълги опашки от хора се извиха пред храма в градинката. Четирима конници застанаха пред църквата „Свети Седмочисленици", за да изпратят в последния му път големия Джоко Росич, който много обичаше конете и в много от филмите си се е снимал като човек на кон.

"Когато човек не е случаен, Бог го изпраща забележим - вижте му ръста, вижте му височината на мисленето, вижте му добротата - бате Джоко", сподели през сълзи актьорът Иван Налбантов.

"Моят спомен за него е гласът му. След смъртта на Джоко малко останаха истинските мъже в България. Джоко беше човек, който само с едно "добър ден" те учеше на достойнство, уважение и чест", заяви председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Той си спомни и за многото филмови награди на Джоко Росич извън България и допълни, че не е имало филмов форум, на който филм с негово участие да не е бил отличен с награда.

"Джоко играеше поддържащи роли, но неговото присъствие беше като цвете влизаше и запълваше екрана", сподели актрисата Елен Кривошиева, която му е партнирала в лентата "В името на народа". Какво ли би казал Джоко Росич за себе си, ако бе видял собственото си многолюдно погребение? Във всеки случай, че би се усмихнал...

Председателят на Съюза на българските филмови дейци Иван Павлов си спомни: "Джоко е един от последните мохикани - човек, който винаги е бил много благороден. Може би тази доброта някак си го отделяше, така, да погедне нещата отвън, да погледне като че ли с микроскоп, да види онези неща, които ни пречат да бъдем щастливи, да бъдем добри едни към друг, да бъдем заредени с енергия и да си помагаме".

Кинокритикът Атанас Свиленов допълни: "Приличаше на добрия юнак от приказките. Слава богу, че се засне в много филми. Казват, че не му поверявали главни роли, но в замяна на това в унгарското кино много често му даваха главни роли и той получи най високата държавна награда на Унгария, която се дава в областта на изкуството. Мисля, че той беше много обичан актьор".

Отиде си един исполин - не толкова актьор, а преди всичко човек, внушаващ респект, почит и уважение, такова е моето усещане. За мен Джоко Росич е като патриарх. Дай, Боже, повече българи като него! Голяма личност! Няма да остави спомен, защото остава с нас", каза музикантът Етиен Леви.

"Познаваме се отдавна, но се сближихме много преди около 20 години при снимките на френско-американския филм "Дървосекачът" с голямо българско участие. Паснахме си много, често идваше в моето заведение, дори е пял. Последната ни среща беше преди около година - Джоко пак пя в заведението и демонстрираше нашето приятелство", спомни си магът Астор. "Още не мога да повярвам, че това се е случило. Фантастичният му глас постоянно е в ушите ми", каза Астор.

В спомен за Джоко Росич в предаване на БНР режисьорът Людмил Стайков сподели: "Той остава за мене цялостен. Не с някакъв отделен детайл или с подробност. Беше горд човек, много силна личност. Ролите, които направи и на които даде живот в киното се врязват в съзнанието и оставят трайни следи. Беше човек, на който вярваш, истински приятел. Той се отнасяше с искрено внимание и затрогващо уважение към хората. Обичаше ги. Излъчваше много увереност и сигурност. Беше човек с достойнство и много висок морал."

Джоко Росич почина на 22 февруари в 21.30 часа в болница "Лозенец". Няколко седмици по-рано актьорът бе опериран в "Пирогов" от тумор в мозъка.

Поклонението пред тленните останки на любимия актьор се състоя днес от 11:00 ч. в църквата "Свети Седмочисленици".

video:http://www.youtube.com/watch?v=L8dUbZapMqo

Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в над 110 филма - български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва".

През февруари 2010 година получи наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Преди 4 години в Будапеща той бе удостоен със специална награда за принос към унгарското кино, в което прави сериозен "пробив" още със знаковата си поява в унгарския филм "Под краката им свири вятърът".

Джоко Росич беше достоен човек и актьор, с голяма вътрешна и външна хубост. Това заяви за БГНЕС актьорът Ицхак Финци по повод смъртта на своя колега и близък приятел. Финци се е разстроил много, когато късно снощи е научил новината за смъртта на Джоко Росич. "Джоко беше топъл и отзивчив човек, притежаваше голямо благородство", добави Финци.

Неговият актьорски талант и майсторска игра беше достойна за подражание. Джоко умееше да придава на образите достоверност и неподправеност. Играта му беше въздействаща, заяви Финци. Той припомни, че Джоко Росич е познат и любим актьор не само на българските, но и на унгарските зрители. По времето на социализма той е един от малкото наши артисти с толкова много участия в чуждестранни филми и копродукции.

"Филмите му в Унгария бяха много популярни и местните зрители оценяваха таланта му доста високо. Росич изпълни повече главни роли в унгарското, отколкото в българското кино", споделя Ицко Финци.

Джоко Росич бе актьор от европейска класа, той би бил гордост за всяка една нация, са казва в некролога, издаден от Министерството на културата, съобщиха от ведомството. "И Джоко го отнесе черният кон. Колко малко читави хора оставят спомени!", написа в своя Фейсбук профил министърът на културата д-р Петър Стоянович по повод кончината на големия наш актьор Джоко Росич, който ни напусна на 81-годишна възраст след тежко боледуване.

В некролога за харизматичния актьор и кино легенда Джоко Росич /1932 - 2014/, издаден от Министерството на културата, се казва: "Българската култура претърпя поредната невероятно тежка загуба - прощаваме се с любимия на поколения българи киноартист, изиграл десетки запомнящи се роли в много от шедьоврите на българското кино, които отдавна са заели достойно място в неговия "Златен фонд". Джоко Росич обаче бе актьор и от висока, европейска класа, той би бил гордост за всяка една нация и трябва да сме признателни, че той беше сред нас. Ще го запомним и като човек на честта, на дадената дума, той никога не предаде приятелите си, не изневери и на принципите си".

Поклон пред светлата му памет!

Снимки: Булфото, всички права запазени