/КРОСС/Четири години след показната акция "Октопод" прокуратурата сама се отказа да доказва по-голямата част от престъпленията, които приписваше на задържаните. Вчера изтече четиримесечният срок, в който в съда трябваше да бъде внесен обвинителният акт по главното от трите дела, на които беше разделен "Октопода" - делото, наречено "Големият Октопод". Това обаче не се случи и спецсъдът трябва служебно да го прекрати. Днес се очаква съдия Биляна Вранчева да стори това в закрито съдебно заседание, пише "Труд".

На 10 февруари 2010 г. при зрелищната акция "Октопод" бяха задържани бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, братята Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците, Марчело Джотолов, Николай Велков, Антон Петров-Хамстера и Момчил Кръстев. Тогава беше съобщено, че бандата, ръководена от Петров, била въоръжена и опасна - занимавала се с рекет и принуда, пране на пари, изнудване и заплахи над бизнесмени и длъжници, източвала "Кремиковци" АД, крила данъци и печелела от сводничество. Година и половина по-късно за прокуратурата се оказа трудно да докаже въпросните престъпления, които тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов описваше надълго и нашироко.

Затова наблюдаващият делото прокурор Светлозар Костов, който днес е шеф на спецпрокуратурата, го раздели на три през юли 2011 г. Така се родиха "Големият Октопод", в който останаха най-тежките икономически престъпления, "Нежният Октопод" - за сводничество и проституция и "Малкият Октопод" - за рекет и принуда. Единствено последното дело вече се гледа в съда.

"Големият Октопод" бе гордостта на разследващите, но умира безславно. В края на м.г. всички обвиняеми по него настояха пред спецсъда той да задължи прокуратурата да реши най-сетне какво ще прави. Те се позоваха на промените в Наказателно-процесуалния кодекс (б.р. възстановяването на Глава 26 от НПК през лятото на м. г.). Според тях, ако за обвинен две години още не е внесен обвинителен акт, той може да поиска от съда да задължи прокуратурата да го направи или да прекрати делото. Адвокатите по "Големия Октопод" депозираха такива молби в спецсъда на 23 октомври м.г. Делото бе разпределено на съдия Вранчева. Тя задължи прокуратурата в тримесечен срок да се произнесе. По закон след изтичане на този срок, държавното обвинение разполага с още един месец.

Тъй като прокуратурата е научила за молбите на адвокатите два дни след като те постъпили в съда, срокът за действие изтече на 25-ти, а не на 23 февруари. Или вчера беше последният ден, в който тя трябваше да предприеме нещо по делото "Големия Октопод". Но не го направи и за съдия Вранчева няма друг изход, освен да го прекрати. Вероятно съдбата му ще последва и "Нежният Октопод".