/КРОСС/ На 25 февруари 2014 г. в КНСБ се състоя среща между ръководството на КНСБ и представители на Инициативен комитет за национален референдум за изборна реформа. Срещата е резултат от искането на Инициативния комитет за среща и разясняване на дейността му по събиране на подписи за провеждане на национален референдум по формулираните от президента на Р България Росен Плевнелиев въпроси.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров сподели позицията на организацията по някои въпроси от новия Изборен кодекс, която Координационният съвет на КНСБ обсъди и прие на свое заседание.

Двете страни изразиха положително разбиране за ролята и необходимостта от провеждане на референдуми и развитие на пряката демокрация в България. Участниците в срещата констатираха общи виждания по значимостта на заложените във въпросите за национален референдум теми относно задължителното гласуване, въвеждането на електронно гласуване, както и засилването на мажоритарното начало в изборите за народни представители и за евродепутати чрез развитието на преференциалния подход, приложимостта му в пропорционални листи.

Тези въпроси бяха поставени открито от КНСБ още в началото на обществения дебат по изборните правила през м. юни 2013г. чрез нарочно писмо до заместник-председателя на 42-то Народно събрание Мая Манолова, в качеството й на ръководител на обществения съвет за подготовка на нов Изборен кодекс.
Общо е виждането на КНСБ и Инициативния комитет, че Законът за референдумите не гарантира и до голяма степен ерозира конституционното право на гражданите на пряко осъществяване на властта чрез референдум. Според представителите на КНСБ и на Инициативния комитет редица от нормите следва да бъдат записани в Конституцията, а не да са част от закона. Според КНСБ това поставя под съмнение усилията за провеждането на всеки референдум, още повече че синдикатът има и някои резерви по начина, по който са формулирани въпросите за референдума.

Представителите на КНСБ припомниха, че още по време на предизборната кампания за избори на 42-то Народно сърание в специален документ на КНСБ „Необходими промени в Конституцията на Р България" изрично е посочено, че е необходимо да се доразвият нормите за референдумите и изборите в Конституцията, като в нея се очертаят основните изисквания и условия за тях, а в съответните закони да се уредят организацията и реда провеждането им. „Тоест, правото на гражданите да е изчерпателно уредено в Конституцията РБ, а редът за упражняването - в закон по делегация от КРБ", се казва в писмото до Мая Манолова.

Страните изразиха готовност да насочат усилията си към разясняване на въпросите, по които имат общо виждане с цел да подпомогнат българските граждани за формиране на отношение към значимите и нерешени все още въпроси на избирателната система и правото им самостоятелно, чрез национални и местни референдуми да решават местни и национални въпроси.

КНСБ информира Инициативния комитет за свое предложение, отправено до президента Росен Плевнелиев, по което все още няма реакция. Предложението на КНСБ е президентът да внесе от своя страна предложение в НС за национален референдум с три въпроса:

Искат ли българските граждани да бъдат направени изменения и допълнения в КРБ, включително и такива, за които само Велико народно събрание може да взема решение?

Считат ли за необходимо да бъдат направени изменения в КРБ, чрез които да се създаде възможност за гражданско представителство и участие, чрез определена гражданска квота в състава на Народното събрание, чрез предложения от представителни граждански организации, регистрирани по изискуемия от закона ред?

Съгласни ли са да се премахне от КРБ фигурата на Велико народно събрание?

В тази връзка страните изразиха готовност да водят разговори и консултации и по въпроси и теми свързани с Конституцията и необходимостта от промени в нея, още повече че и въпросите, поставени в подписката за национален референдум за избирателна реформа, са фундаментални конституционни въпроси.