Допълнение в Закона за вероизповеданията ще узакони статута на "Св. Александър Невски"
Секция: БЪЛГАРИЯ
27 Февруари 2014 13:41
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Допълнение в Закона за вероизповеданията ще узакони статута на "Св. Александър Невски"

/КРОСС/ Допълнение в Закона за вероизповеданията ще узакони статута на храм паметника "Св. Александър Невски". Предложението е направено от трима народни представители от Коалиция за България- Димитър Дъбов, Пламен Славов - Председател на комисията по вероизповеданията и Татяна Буруджиева.

Допълнението към чл. 10, ал. 1 от закона ще уреди и законодателно исторически установеният статут на Ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски", предоставен за вечни времена на Българската православна църква - Българска Патриаршия, с оглед на целите, за които е съграден, каза народният представител Пламен Славов.

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е въздигнат по решение от 13 април 1879 г. на Учредителното събрание, строителството е завършено през 1912 година. С решение на Министерския съвет от 5 септември 1913 г. е постановено да се предадат на Светия Синод на Българската православна църква издържането и управлението на храма "Свети Александър Невски" и на 17 септември 1924 г. Светият Синод приема Наредба за управлението на Ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски" в София.

Предложеният от народните представители текст урежда собствеността на мястото за свещенослужене, като вносителите предлагат сутеренното пространство на храма, което се ползва като експозиционно пространство за представяне на най-ценните български икони и стенописи от ХІІ-ХІХ в. да се съхрани, тъй като тази функция съответства на функцията на сградата.

"Ще отстояваме опазването и закрилата на културното наследство на България, материалното недвижимо наследство като носител на историческа памет, национална идентичност и създаването на условия за опазване, закрила и развитие на културното наследство в интерес на обществото. Ето защо сутеренният етаж следва да бъде публична държавна собственост, а останалата част от сградата да се предостави в собственост на Българската патриаршия", каза още Председателят на комисията по вероизповедания.