3 март е ден на българската признателност към подвига на руското войнство, към хилядите украински, белоруски, румънски и финландски, към бойците на всички народности, благодарение на чиято саможертва България излезе от мрачното османско робство и се появи отново на европейската политическа карта.
Днес коленичим в минута мълчание, за да почетем българските опълченци, които показаха, че нашият народ е достоен да живее свободно в свободна държава. Без укази и закони Руско-турската война е утвърдена в националното ни съзнание като освободителна.
В тези мигове на размисъл, когато търсим причините за българския успех, нека не забравяме казаното от американския журналист Макгахан: „Видях, че в почти всяко българско село има училище, че образованието е безплатно и за бедни, и за богати и че няма българско дете, което да не знае да чете и пише". Ето го ключът към българските победи.
И най-сетне - да не забравяме посланието на Апостола на българската свобода Васил Левски, че всичко зависи от нашите задружни усилия и че срещу тях не може да противостои и най-голямата стихия.
В цялата ни повече от тринадесетвековна история възходът и възраждането са били резултат от единението и обратно - много от нашите сили са били изчерпвани в тежкото противопоставяне помежду ни.

Коментар на Георги Първанов