/КРОСС/ На празник като 3 март е редно свобода и България да са най-често повтаряните думи надлъж и нашир из милата ни татковина. От Плевен през Батак, Копривщица та чак до славната Шипка на този ден става чудо: Няма го ятагана на поробителя, въздухът е вече друг, свой, и се диша все по-леко. Раята става народ. Високата порта става обикновена врата. Свобода.

Днес, макар че е празнично, плющят знамена, звучат химни, държат се речи, а пред тв екраните по първите хора се опитват да ни внушат или просто си въобразяват, че те са днешните опълченци, някак неочаквано изниква въпросът: Къде точно се запиля същата тази свобода през годините. Продаде ли я някой, предаде ли я, или я употреби подличко за собствена изгода. Факт е обаче, че я няма, колкото и еретично да звучи това.

Днес България е най-бедната страна в Европа. Никой не може да обясни защо, след като Господ е бил доста щедър, докато я сътворявал, а за българите се говори като за най-умните на планетата. Който не е способен да бъде беден, той не е способен да бъде свободен, казва Виктор Юго. С цялото уважение към гения е редно да признаем: Не е така. И българите сме най-точното опровержение на неговите думи. Бедни се научихме да сме, но свободата ни е като обувка, която ни стиска. Не ни приляга. Останахме си роби на големите братя. Приемаме с охота идеологията, закони, съвети, заповедите и чиновниците им. Обичаме да им целуваме ръка, да притичкваме при тях, за да наковладим другарчето, партията му и държавата ни. Топим се от умиление, когато новата Висока порта в Брюксел ни погали по главите.
Като си се оставил да бъдеш беден, ще се подчиняваш на богатите, казва съвременният свят. Забравете свободата. Тя е за поетите, не е за политиците.

Българските държавници, независимо от коя партия са, си приличат. Обичат да забогатяват, да слушат по европейски и да кимат в знак на съгласие. Независимо дали става въпрос за забрана на шкембе чорбата, варенето на ракия или на някой атомен реактор. У нас средно интелигентният еврочиновник идва със самочувствието на божество. Основателно. В очите на родните държавници той наистина е ангел. Думите му имат силата на закони.
Всеки носи свободата в себе си, твърди друга мъдрост. Но как да я носи онзи баща на две деца, чието предприятие всеки ден е застрашено от затваряне. Или другият, който от месеци не е получавал заплата или с когото някакъв измислен чорбаджия, нарекъл се работодател, се гаври пред очите на безлично гледащите синдикати, правозащитници, фондации, асоциации, омбудсмани и партийни агитатори.

Възрастен мъж в Казанлъшко бе пребит, а пенсията му взета. В свободна европейска България на това днес се гледа като на нещо нормално. Нещо повече, странно ще е, ако старец на село все още не е преживял подобна гадост. Амбициран, синът на пострадалия, вещ инженер, постави камери във всяка стая на баща си. Сега на бюрата на няколко МВР шефове стои жалба, в която са снимките на втора серия от екшъна с пенсионера. Вижда се как той спи. В следващия момент две млади дами влизат в стаята и почват да пребъркват джобовете на дрехите му. Трети кадър, той се събужда, но това никак не смущава похитителките. Те хладнокръвно довършват делото си и на раздяла предупреждават домакина: "Другия месец пак ще дойдем". Къщата на ограбения е опасана от висока стена, вратата се заключва с чип. Той рядко излиза навън. Иначе е свободен гражданин на свободна България. Днес. Утре?

Коментар на Исак Гозес, "Стандарт"