Рисковете за съвременна Русия, ролята на Владимир Путин в най-новата история на страната според Виталий Третяков, декан на Висшето училище по телевизия към МГУ, известен публицист и политолог, в интервю на Олег Фьодоров.

Русия - от Балтика до Тихия океан. Карта РФ.

Виталий Товиевич, безкрайното обсъждане на темата за възможния разпад на Русия напомня щателно планирана и организирана информационна война.
Този въпрос трябва да се раздели на две части. Първо, за съжаление, прекаленото акцентиране върху тази тема и в нашия, и в западния печат от някои експерти, журналисти, дори политици, несъмнено е елемент от информационната война против Русия.
Второ, необходимо е обаче да се признае, че въпросът се повдига и от тези, които са искрено загрижени за реалните проблеми и заплахи, които могат да доведат до разпада на Русия.
Ясно е, че последните действат от благородни подбуди и се стремят да привлекат вниманието на обществеността към въпросите за целостта на нашата страна и заплахата от нейния разпад, защото искрено смятат, че властите не решават този проблем. Уви, аз също смятам, че възможността и вариантът за разпадането и рухването на държавата остават актуални. Искрено съжалявам за това.
В този смисъл смятам, че всяка публикация трябва да се разглежда отделно. Има автори и издания, проявяващи искрена загриженост за съхраняване на целостта на Русия, тъй като умните и обективните хора, дори на Запад, не могат да не разбират каква катастрофа за цялата европейска цивилизация би представлявало разпадането на нашата страна.
Въпросът за гибелта на европейската цивилизация в нейната западноевропейска част, днес стои много остро и в някакъв смисъл не по-малко остро в сравнение с възможния разпад на Русия.
И сега може да се постави въпросът - и аз го поставям в своите изказвания и текстове - кое ще се случи по-бързо: самоунищожаването на европейската цивилизация в нейната западноевропейска част, в пределите на Европейския съюз или разпадането на Русия?
И защо ние не си помагаме един на друг, за да не се случи нито едното, нито другото? Само ако се обедини, Европа може със сигурност да избегне това негативно развитие на събитията. Обединена Европа - за мен това е единството на Източна и Западна Европа.
Но ако Русия се разпадне, краят на западноевропейската цивилизация ще настъпи много бързо. С увереност може да се каже, че това ще стане за период от няколко месеца до няколко години. Всичко ще се случи от пет месеца до пет години.
Европейската цивилизация е единна при цялата борба вътре в нея. Тя е вековна. Великите западни държави винаги са се конкурирали с Русия. В това число не са допускали да се установява съюз с Русия и онези, които са искали това. Най-много страхове е имало от един съюз между Берлин и Москва. А най-много са се страхували от това Лондон и Париж.
Те продължават и днес да се страхуват. В европейската цивилизация винаги е съществувало вътрешно съперничество. Дори в световните войни европейските страни са воювали една срещу друга. Но сега въпросът е за оцеляване на европейската цивилизация. Това трябва да се признае. И затова цялата тази глупост, която е съществувала и продължава да съществува и днес,трябва да се прекрати.
Какво означава разпадане на Русия? Разпадайки се на много части, руската власт напълно губи контрол над цялото това гигантско евразийско пространство. Но след като тя губи контрол, някой го получава. Кой го получава?
Американците? Но какво могат те? Могат ли те да окупират такава територия? Те вече са окупирали всичко, което могат и не могат, и не знаят какво да правят по-нататък.
Западноевропейците ли? Но за това даже е смешно да се говори. Военната находчивост на западноевропейците вече се прояви. В частност, в Афганистан. Стоят там и се охраняват взаимно. Даже е смешно да се обсъжда.
Във всеки случай контрол над тази територия няма да получат нито европейците нито американците. Какво означава това? Това е краят на Западна Европа като християнска цивилизация, като европейска цивилизация. Абсолютен край. Гарантиран.
Ето над какво трябва да се замислят хората, които правят прогнози за неминуемото разпадане на Русия. Това трябва ясно да се разбира и да се отделя житото от плявата.
Едно е, ако такива изказвания са констатация за обективно опасна тенденция, и съвсем друго, ако в ход са някакви инструкции и някакви изводи, предписващи какво трябва да се прави, за да се ускори разпадането на нашата страна.
Европа може да оцелее само като се обедини. Гарантирано ще оцелее. А ще оцелее ли тя на части, е големият въпрос. Ако Русия рухне, Западна Европа няма да оцелее.
А ако Западна Европа се разпадне, Русия има шанс да оцелее. Между другото, ако Западна Европа се разпадне, белите европейци ще побягнат в Русия. Част от тях ще бягат в Америка, а част в Русия.
И така Европейската цивилизация ще се съхрани в орязан вид. Получава се, че Западна Европа е заинтересувана от запазването на Русия дори много повече, отколкото в запазване на Европа.

Като причини на възможното разпадане на Русия се изтъква следното: икономика, основана на ресурсите, ендемична корупция, бюрокрация, безучастно общество.
Путин е най-удачният, най-успешният президент на страната, започвайки от Михаил Горбачов. И това е факт. При всичките грешки на Путин, той е най-успешният президент на страната от 1985 година. Путин, независимо дали се харесва на някои или не, но аз го харесам именно по тази причина, че той е направил за страната много повече положителни неща, отколкото всички останали президенти взети заедно...
Русия е гигантска страна, с огромна, велика история. Страна, отстояла независимост в такива условия, които биха заличили от лицето на Земята всяка друга държава. Няма нужда да се връщаме много назад за примери.
Освен островната Великобритания, и то по силата на особеното географско разположение, цялата останала Европа беше завоювана от Хитлер в рамките на месеци, дори не за години. А някои страни паднаха и за дни.
А Русия - тоталитарната, авторитарната, с болшевиките, е устояла и освободила цялата колаборационистка Европа. Можеше да я освободи и без помощта на американците и англичаните. Но те са нямали избор, трябвало е да се присъединят към нас.
Нашата гигантска страна не може да се разпадне само поради една тенденция. Трябва да има няколко тенденции и всяка от тях, преплитайки се, да усилва другата.
Да, безусловно, благодарение на политиката, провеждана от Путин, Русия се отмести от тази пропаст, в която беше през 1999 г.
Защо беше избран тогава именно Путин? Ако тенденциите, започнали в началото на 90-те продължаваха да се развиват, то възмутените избиратели щяха да извлекат Елцин от Кремъл. Путин предотврати всичко това.
Можеше ли някой друг да реши проблема, пред който беше изправена страната тогава, по-добре?
Да, разбира се, някой друг би могъл. Но кой точно? Кой е този по-добрият? Имаше ли по-добри сценарии за развитието и управлението на страната? На хартия, може би - да. Но къде е този човек, който можеше да ги реализира?

Президентът на Русия Владимир Путин и Патриарх Московский и всея Руси Кирил. Фото ИТАР-ТАСС.

Сред всички известни хора в страната, свързани с политиката, за които по принцип могат да гласуват избирателите - аз много пъти съм говорил и писал за това - много малко са тези, които обладават необходимите качества, които, според мен, са нужни за спасяването на Русия. С увереност мога да назова само двама - това е самият Путин и Патриарх Кирил. Но може ли Патриархът да стане Президент? Теоретично, навярно, може. А практически?
За останалите дълбоко се съмнявам.
Факт е, че Путин изведе Страната от надвисналата опасност.

Съществуват ли външни системни предизвикателства, заплашващи единството на нашата страна?
Крайно опасно за Русия е това, че Страната още по времето на Горбачов и особено в годините на Елцин, и днес това продължава, е поставена под юрисдикцията на Европейския съюз. Аз нееднократно съм писал за това и сега го казвам, тъй като смятам, че това е много важно. Аз съм категорично против това Русия да се бъде под юрисдикцията на чужди страни.
Русия е твърде голяма страна и затова тя може да се съхрани като единна държава само при максимален суверенитет. Малка страна, разбираемо е, така или иначе, попада под юрисдикцията на други по-големи и могъщи страни. Но една гигантска страна никога никой няма да поддържа в качеството на сателит.
Тогава тя автоматично става васал на своя покровител. Външни, формални признаци на суверенитет могат да се съхранят. Но ако сам не осигуряваш собствената си безопасност, а това върши някой друг, то за този друг не е важно кой е на власт в подопечната страна, тъй като той и без това ще прави това, което му наредят.
Нашата територия е толкова огромна, кой ще я охранява и пази? САЩ? Евросъюзът?
За това, естествено, не трябва да има никакво членство в НАТО. Напълно изключено. При необходимост ние ще ги защитим. А ще ни защитят ли те - това е големият въпрос. Ясно е, че никой няма да ни защити.
А защо трябва да се присъединяваме към НАТО, ако те няма да ни защитават? Въпросът е, защо трябва да им даваме своите войници, за да охраняват техните граници?

Тоест, за запазване на единството трябва строго да се придържаме към курса на пълен суверенитет?
Необходимо е с категорично решение да изведем Русия от всички подюрисдикции на всякакви съдилища в Страсбург, ПАСЕ и всичко останало. Трябва по-скоро да излезем от всички международни организации, в създаването на които Русия не е вземала участие. В това число и ОССЕ, която вече е съвсем различна от тази, създадена с участието на СССР...
Когато възстановим пълната юрисдикция над своята територия... тогава ще решаваме към кой си заслужава да се присъединяваме.
От времето на СССР остава нерешен проблемът, започнал през 1985 година под названието „реформа" - заимстването от Запада на всичко поред, независимо дали е подходящо за нас или не... Русия има собствени политически закономерности...
Повече от хиляда години Русия съществува като абсолютно независима държава, която не се подчинява на никого.
В Европа съществуват само две държави, които са успели да запазят своята независимост - Великобритания и Русия. Сега Великобритания е васал и сателит на САЩ...
Суверенитетът, независимостта са едновременно и бреме. Но именно в тази система Русия се е превърнала в една от супердържавите в света.
Действително, повечето от проблемите не са решени. Страната е заплашена от всякакви беди, даже от разпадане.
На този фон не стихват воплите, че всичко е ужасно, че Путин по-скоро да се бъде сменен от някой друг, който ще въведе повече западни правила!
Това е заблуда!... От Русия ще черпят само нефт!
Не случайно непрекъснато изниква образът на Сталин. В дадения случай Сталин се представя като еталон. Човекът, който спаси страната. Но жертвите, които народът е дал, са принизени...Народът е извън скобите.
Затова народът е за Путин.
Когато сме изправени пред екзистенциалния избор - да бъдеш или да не бъдеш, погледите на масите се обръщат към силната личност, към силния политик...
Така е било във всички общества в историята. И вината не е на народа - това е вина на елита, защото за 20 или 25 години не демонстрира своите позитивни качества. Власт, пари, взеха в свои ръце цялото национално богатство...
Оттук и потребността на народа от лидер, който ще накара елита да работи в интерес на страната.
И накрая, всички сме учили история в някаква степен. Чели сме исторически романи за миналото на Русия. Но въпреки всичко е трудно да се проникне в съзнанието на обикновения човек от ХVIII-ХIХ в.в. Или на обикновения интелигент от ХIХ век. Но със сигурност може да се каже: „Никога не се е случвало да казват на руските хора директно: в случай на необходимост целият елит, болярите, князете, всички ще се вдигнат и ще заминат на Запад - в Париж, в Лондон".
А днес всеки ден открито казват на хората: „Ако нещо се случи, ние веднага ще избягаме". Народът знае, че така наречения елит просто ще го зареже. Изцяло. Какво може да бъде след това доверието към този елит? Той в прав текст казва: ние ще се махнем. Нашите самолети са готови, куфарите ни са приготвени, а целите ни богатства са изнесени зад граница.
Нелепо е дори да си представим, че в някоя чужда страна някой от политиците би намекнал само, че при неудачни резултати от провежданите от него реформи, той ще замине. Още утре ще загуби от поста си!
Към американската система можем да се отнасяме по различни начини. Можем да я критикуваме, може да казваме, че тя е заплаха за мира, а можем и да я обичаме и да не казваме нищо подобно, а напротив, да я хвалим по всякакъв начин.
Но! Американският политически елит, въпреки вътрешните караници, въпреки корупцията, при целия негатив, който е събрал, ясно формулира националните интереси на САЩ, а след това също толкова ясно и последователно ги отстоява.
Човек от американския елит, който застане срещу националните интереси на САЩ, моментално ще бъде изхвърлен от елита. Той може да говори, да пише статии, да се изказва по телевизията, но няма да има повече възможност да влияе на когото и да било. Ще го отстранят от действителните лостове на влияние.

Москва. Кремъл.

Нашият политически елит трактува по друг начин националните интереси. Едни казват: ще влезем в НАТО. Други казват: не, не трябва да влизаме в НАТО. Това е само един от примерите.
Разбира се, не трябва да се влиза в никакво НАТО. Но в този случай аз говоря за друго. Пълен абсурд е, че в един елит се издигат напълно противоположни мнения.
Такива разсъждения има много. И още повече - в нашия елит може да има човек и дори група елитари, които не просто се ограничават с някакви отделни изявления, а директно действат против националните интереси. Това е очевидно. И при това продължават да остават в елита! Ето какво имаме на този етап. Ето до какво в този смисъл доведоха тези реформи. Но така не може да продължава дълго. Така страната наистина ще загине.
У нас много говорят за консолидация на обществото. Но всичко това са уклончиви думи. А обществото не е хомогенно, то не се състои от някакви си там човечета, които са равни по между си. То се състои от различни социални групи. Поне от елит, т.е. управляваща класа, и от управляеми - останалата част от обществото, която има по-малко власт, собственост и всичко останало.
Трябва ни не консолидация на обществото, това е твърде общо, извинете за тавтологията, а консолидация на елита около националните, правилно разбрани, в интерес на цялото общество и в интерес на страната ценности. А всички, които са против, трябва да бъдат изхвърлени от управляващото съсловие. От държавните постове - със сигурност.
Следващият необходим етап е консолидация на елита с обществото. Ето какво ни трябва. А не селските жители от един район да са консолидирани със селските жители от друг район.
Кремъл трябва да се консолидира първо вътре в себе си, после - с околностите му, а чак след това - с руското общество.

Виталий Третяков, декан на Висшето училище за телевизия към МГУ, известен публицист и политолог