/КРОСС/ Рестриктивната политика и строгите икономии не могат да бъдат повече инструмент за лечение на икономиката в условията на тежка и продължителна криза. Макроикономическата стабилност и оздравяването на публичните финанси не следва да бъдат поставяни в противовес на социалните разходи и придобивки. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дебатите в рамките на заседанието на Изпълнителния комитет на Конфедерацията на профсъюзите от ФРГ, което се проведе в първата седмица на март в Берлин.
Президентът на КНСБ - най-голямата национално-представителна организация в България, представи на своите колеги във ФРГ Манифеста на Конфедерацията, който бе изготвен по повод изборите за Европейски парламент и бе разпратен до всички политически сили, които ще излъчат своите кандидати. „Нужни са ефективни стимули за развитие и те са свързани с повишаване на търсенето - най-вече вътрешното потребление и инвестиционната активност", каза Пламен Димитров и допълни, че според КНСБ е крайно неподходящо възприемането от българското правителство на бюджетни ограничители, които са далеч под критериите от Маастрихт или обичайната европейска практика. Той акцентира, че новото икономическо управление и европейският семестър са издигнати в основен инструмент за провеждането на „съгласувани политики" под откровената форма на икономически диктат. Българската икономика далеч не представлява основна заплаха за финансовата и валутна стабилност на ЕС, но тя постоянно е обект на препоръки, като следствие от една статистически неиздържана система за ранно предупреждение относно появата на макроикономически дисбаланси.
Президентът на КНСБ подчерта, че сключването на Фискалния пакт е бил опит да се елиминират гражданите и Европейския парламент от сериозно участие в икономическото управление и дискусиите в рамките на европейския семестър. „Тази възможност трябва не само да се предотврати, а настоящото икономическо управление да се обвърже с една по-широка система от реално приложими минимални социални стандарти и структурни показатели", изтъкна още Пламен Димитров.
„Европа се нуждае от обновена стратегия за заетостта и инвестиционен план за качествена заетост, който да генерира до 11 млн. нови работни места", каза президентът на КНСБ.
На въпроса от дебата по какъв начин инвестиционната програма ще подпомогне справянето с дългосрочните предизвикателства за Европа (демографски промени, социални неравенства и др.), Пламен Димитров отговори, че солидарната пенсионна система е ключов инструмент. Той подчерта, че България е поставена под външен натиск за провеждането на бързи и радикални реформи в пенсионната си система, а трябва, подобно на Германия, промените и преходите да се извършват плавно и в един по-продължителен период.
Като основен проблем за България президентът на КНСБ посочи високата диференциация в доходите и заплащането на труда в България, съчетана с ниски абсолютни равнища на цената на труда, което води до висок относителен дял на „ниско платените работници", поддържането на широка база монетарна бедност и нарастващ риск от бедност и социално изключване. „Най-важните лостове за преодоляването на тези негативни явления са в сферата на разпределението и преразпределението и това е наш основен приоритет", изтъкна Пламен Димитров.
По време на заседанието сериозно внимание бе обърнато на синдикалните права в страните в криза. Президентът на КНСБ категорично посочи, че зачитането и насърчаването на колективното договаряне и автономността на социалните партньори е най-важният лакмус при оценката на политиката по доходите на всяко едно правителство и политическа сила. „Категорично се противопоставяме на опитите да се отнемат права на работниците и в частност на синдикатите", коментира Пламен Димитров.
Той коментира наскоро представените 28 предложения на БСК за промени в Кодекса на труда и други нормативни актове, насочени предимно към назначаването и освобождаването на работници, прилагането на директивата за временна заетост, влошаване на условията на заплащане на труда, ползването на отпуски и т.н. „Всички те в ущърб на работниците и в посока на намаляване на техните права", изтъкна Пламен Димитров. Той посочи, че нито едно от тези предложения няма общо с разумното разбиране за административна тежест, като отношения на бизнеса с държавата. „Една част от тях са очевидно антисоциални, включително влизащи в противоречие със закрепени в Конституцията и международни актове права и задължения на държавата", допълни Пламен Димитров.
За КНСБ важен въпрос са и положителните и отрицателните ефекти от премахването на ограниченията за достъп до пазара на труда в ЕС за български граждани. Президентът на КНСБ определи като неоснователни очакванията за придвижване на огромни потоци от хора, търсещи работа в икономически развитите западни и северни страни на Съюза. Повишаването на трудовата мобилност от своя страна поставя България пред заплахата от изтичане на квалифицирани работници и основната причина за това е голямата разлика в заплащането и липсата на възможности за пълноценна реализация на българския пазар на труда. „Свободното функциониране на трудовите пазари, обаче, безспорно ще допринесе в дългосрочен план за по-бързо нарастване цената на труда в България, а този кохезионен ефект е с висока значимост, при това за всички държави членки", каза още Пламен Димитров.
Заседанието на Изпълнителния комитет на Конфедерацията на профсъюзите от ФРГ бе водено от нейния президент Михаел Зомер. В него участие взеха, освен лидерът на КНСБ Пламен Димитров, също така и Игнасио Тохо - президент на ЕКП, Франсес О'Грейди - председател на Британските профсъюзи, Карл-Петер Торвалдсон - председател на Конфедерацията на профсъюзите в Швеция, и други.