/КРОСС/ До днес е срокът, в който гражданските организации могат да номинират свои представители в ЦИК. Партиите имат срок до 13-и март. Стана ясно, че част от неправителствените организации ще излъчат свои кандидатури.

"Прозрачност без граници" обаче няма да го направи.

Изпълнителният директор на организацията Калин Славов обясни, че става въпрос за ненапълно разбиране на бързането и суматоха. Той подчерта, че неправителственият сектор е имал само 3 дни, в които би могъл да направи своите номинации. По думите му неправителственият сектор има капацитет, но в същото време има леко надменно политическо отношение към сектора.

Пред БНР Славов обясни: Съкратените срокове, които предвижда процедурата, не позволяват напълно да се разгърне това, което очакваме да се случи, а именно да има една не само публична, но и прозрачна процедура. "Прозрачност без граници" винаги е искала да види една професионална ЦИК и вече в няколко поредни години, след няколко поредни избора, настояваме това да се случи. Формално в Кодекса такива правила има. За нас е от изключителна важност начинът, по който тя ще бъде формирана. Пропорцията между партиите показва коя от политическите партии каква възможност за извършване на номинации ще има, но въпросът е как ще бъдат подбрани кандидатурите за тези номинации. Когато говорим за професионална ЦИК, за професионално назначение, то тогава се предполага известен елемент на конкурентен подбор, на състезателност, т.е. едни кандидати в процес на подбор би трябвало да докажат по-добри качества. Време за подобна процедура очевидно няма, а и законодателят за съжаление не я предвиди. В настоящия вид на процедурата изслушването, особено на кандидатите от гражданския сектор, остава без съвършено никакви последици.

Според депутата от ДПС Хамид Хамид сроковете наистина са недостатъчно дълги, но ние сме притиснати от наближаване на изборите за ЕП и няма как да си позволим по-дълги срокове в момента.

Според него в новия Изборен кодекс има много нови текстове и въведени гаранции да не се повтарят нарушенията при избори по Кодекса "Фидосова". Хамид посочи, че ДПС ще изчака края на деня и всички граждански номинации и тогава ще преценят за евентуална подкрепа. Партията ще внесе предложения на ДПС на специалисти в сферата.

Калин Славов подчерта, че наличието на квоти е неприемливо, но правилата така, както са приети, очевидно ги предполагат. Той обясни: Независимо от номинацията на една или друга организация, номинираните кандидати трябва да бъдат припознати от народен представител или парламентарна група, иначе не е възможно да бъдат включени в процедурата по гласуване. Тогава задавам въпроса - как ще се спази правилото, че нито една парламентарна група не може да има мнозинство в ЦИК, след като някъде ще се прелее границата между представител на гражданско общество и представител на политическа партия. След като кандидатите на неправителствения сектор трябва да бъдат припознати от някоя политическа партия на практика, как ще се запази разграничението? Очевидно е недокрай домислено.

Структурата на Комисията в момента е добре дадена, но в няколкото дни, в които тя трябва да създаде необходимата документация и организация след своето конституиране, струва ми се, че е необходимо едни свръхсъщества да работят в нея и те едва ли ще се справят, подчерта още той.

В отговор Хамид каза: Аз съм убеден, че в ЦИК ще бъдат избрани хора, които ще съумеят за това кратко време да се подготвят себе си, и членовете на районните избирателни комисии с новите правила. Убеден съм, че ще се справим в тези срокове.

Хамид нарече "двоен стандарт" вчерашното изявление на Сергей Станишев, че искаме да бъде запазено правото на българите да ползват майчиния си език в Украйна. Той визира решението на българския парламент, който не допусна майчин език да има по време на предизборната кампания. Подкрепяме кабинета и неговата програма, каза все пак депутатът и разграничи кабинета и експертността му от политическите отношения в парламента.

Ден преди крайния срок, в който граждански организации могат да предлагат кандидати за новата Централна избирателна комисия (ЦИК), две сдружения вече издигнаха кандидатури - на юриста и изпълнителен директор на Института за модерна политика Ивилина Алексиева и на изборния наблюдател Стоил Стоилов, предложен от Асоциацията за реинтеграция на осъдените лица.

Алексиева е сочена и за най-вероятния председател на ЦИК. Председателят на комисията, изготвила новия Изборен кодекс, Мая Манолова (БСП) неведнъж коментира, че ще настоява пред партията си новият председател да е номиниран от граждански организации.

Стоил Стоилов е дългогодишен изборен наблюдател, също участник в двата Обществени съвета към комисиите, изготвили новия кодекс. Бил е консултант при провеждането на избори към ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската комисия.

Вчера от ГЕРБ обявиха, че ще подкрепят за член на ЦИК социолога Цветозар Томов, издигнат от неправителствени организации, но официално засега информация за кандидатурата му няма. Томов, който е и член на Гражданския съвет към Реформаторския блок, коментира, че ако стане член на ЦИК, ще се наложи да напусне съвета, за да изпълнява безпристрастно задълженията си. Добави, че не е обсъждал изрично номинацията си с Реформаторския блок. Не е изключено, ако Томов получи поста, да се наложи да се откаже и от ръководството на социологическата си агенция "Скала". 

В блока също се обсъждат номинации, но партиите смятат да се възползват от последния срок за предложения - четвъртък, 13 март.

Кандидатите, предложени от неправителствени организации, ще бъдат изслушани от парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество в сряда. След това партиите ще внесат кандидатури в правната комисия, където те ще бъдат изслушани в началото на следващата седмица. За 20 март е насрочен изборът на ръководството на новата ЦИК, като по закон крайният срок, в който тя трябва да бъде съставена, е 21 март. Дотогава трябва да е излязъл и указът на президента Росен Плевнелиев, с който се назначават членовете на комисията.