/КРОСС/ Срещали сме ги по улицата, в метрото, в автобуса ... Разминавали сме се с тях и понякога дори се правим, че не ги забелязваме. А те са там ... Бавно и полека вървят по своя път, който не виждат по начина, който виждаме ние. Те не могат да преценят, колко стъпала има и дали ще успеят да минат на светофара. Те няма да видят ямата, която зее на улицата, защото общината се прави, че не я вижда, нито ще могат да прочетат, колко време остава до следващия тролей. Те не могат да правят голяма част от нещата, които можем ние, но все пак са там и живеят живота в неравностойно положение, пише smartnews.bg. Те са хората, които са вдъхновили Атанас, чиято история ще ви разкажа днес, под формата на интервю.

Запознах се с него в интернет, след като ми разказаха за неговата история. Малко по-късно се видяхме на живо и аз останах смаян от това, което се върти в главата на това момче. Една идея, която се ражда случайно, докато летят часовече на поредния отминаващ ден. Една идея, която учудващо за мен не предложи нито една голяма компания до този момент. Една идея, която си заслужава да и се обърне внимание от тези, които могат да направят промени. Една идея, която може да промени света поне малко за онези, които се правим, че ги няма. Това е идеята на Атанас Атанасов ...

Здравей, Наско!

Разкажи ни малко повече за себе си, откъде си, на колко години си и с какво се занимаваш?

Аз съм от малко селце близо до Русе, името му е Мечка. Цял живот съм бил тук, макар и на последък да пътувам доста често.  На 18 години съм. През април правя 19. Мога да кажа, че съм огромен фен на мобилните технологии. С мой съученик и съотборник - Васил Воденичаров, в последните 4 години имаме няколко мобилни приложения зад гърба си. Занимавал съм се с дизайн. В момента може да се каже, че мениджирам свои два проекта, но може би не това е дефиницията. Надявам се да потръгнат и да продължа да върша това.

Какво те накара да се насочиш към технологиите?

В 7-ми клас трябваше да решавам в коя гимназия да уча следващата година. Бях огромен фен на компютърните игри и си казах, че ще е супер да мога да ги разработвам аз. Разбира се, се интересувах и от компютрите като цяло. Точно в тази година започна бурното развиване на мобилния пазар. От просто фен започнах да правя простички програми. Дори съм рисувал кокошка с код.  След това с Васко се състезавахме с програми за Android, като бяхме първите, които започнаха с мобилните ОС-и.

Как се роди идеята за това устройство и каква е ползата от него?

Късната пролет на 2013 година бях в София на състезание. След края му тръгнах за вкъщи. За тази цел трябваше да мина през метростанция Сердика. Преди да вляза забелязах незрящ господин, който се опитваше да влезе с бялото си бастунче. Заедно с факта, че се движеше и близко до стената, той влезе, слезе долу и взе мотриса без да знае дали е правилна. Не беше питал никого. Следейки го се замислих по какъв начин приемат информация, защото останалата част имаме смартфони, таблети и може да се каже, че постоянно сме свързани с мрежата. Незрящите обаче нямат тази възможност. Така, пътувайки към вкъщи, в следващите 5 часа в мен назряваше една идея. Идеята, която след като я споделих с моите приятели, придоби името Vision. Заедно започнахме с проучване. Установихме, че подобно на таблет устройство за незрящи няма. Тогава си помислихме, че има подобни конкуренти. За разлика от много други, Наско е видял човека с бялото бастунчеВсе още не съм намерил подобни. Решихме да минем и през градската библиотека където намерихме само 4 книги за незрящи. Аз лично бях изненадан. Тогава четеца го разработвахме за едно състезание за иновации. След минаването на състезанието последва затишие. Сега обаче, месеци по-късно, се сблъсках пак с незрящ в подобна ситуация и си казах, че си заслужава да пробвам. Така, като началният екип се разкъса и всеки тръгна по професионалното си развитие, събрах нов. Всички се познаваме от години и се занимаваме с различни неща, които ще са от голяма полза. Може да се каже, че въпреки основата, положена в началото, трябваше да се започне напълно на чисто. Не бяхме помислили за някои механизми, които се оказаха от ключово значение. Също така специалният материал. Не бяхме помислили кой ще ни го произведе. Оказа се, че и няма кой не само на българска почва. Започна голямо търсене. Отидох до Стара Загора, където говорих с г-жа Жени Сендова на една конференция. Знаех, че е тютор в MIT и реших да я попитам дали би помогнала. Тя бе страшно обзета от идеята, но каза „По-добре да пробваме всичко да е българско, а ако не стане ще прибегнем до чужбина". Така тя ми помогна да се свържа с правилните хора в БАН. Така и досега от БАН ни помагат да правим проучване и, ако те могат, което е много вероятно, ще синтезират материала. Много малко институции по света обаче са имали досег с него, за да върви разработката му бързо. Иначе в момента започваме да правим прототипа малко на сляпо, но все пак с идея напред. Работим по 5 концептуални дизайна. От тях ще отсеем 2 и ще изберем крайния модел, като имаме мисъл към потребителя. Тоест ще ги питаме по какъв начин ще им е най-удобно устройството. Това, което имаме в момента като обратна връзка е, че има бъдеще. Подобно устройство ще им бъде в голяма полза. На практика предоставяме огромно количество информация, било то и само текстова. Когато им разкажа обаче за бъдещите си планове разбират с колко близко до сегашните мобилни апарати ще разполагат. За момента обаче се ограничаваме само с четец, защото нямаме ресурсите да скачаме в толкова голяма игра.

Сам ли работи до този момент по проекта?

В началото споделих идеята си със Станислав Славев, Мартина Филипова и Милена Куюмджиева. С тях подготвихме част за иновационно състезание. Положихме добър старт, за който винаги ще съм им благодарен! Всеки обаче трябваше да продължи по своя път на реализация. Всеки от тях е добър в своята си област. Аз обаче реших да продължа с развитието на проекта. По този начин събрах много приятен екип, с който ще се учим заедно.

Атанас Атанасов - аз, 18 години, може да се каже, че мениджирам този и още един проект и се надявам да продължа с това още дълго

Васил Воденичаров - 18 години, хардуерният специалист, който и по принцип ще учи относно медицинска техника, ако всичко върви по план

Васил Пашов - 18 години, нашият софтуерен инженер. Негово дело ще е фърмуеърът на устройството

Павел Влахов - професионален продуктов дизайнер на свободна практика

Какво точно представлява това устройство? Как ще работи и измислили ли сте му име?

Още в началото избрахме името Vision. Мисля, че не му е нужно ребрандиране за момента и го оставих така. Устройството ще бъде под формата на таблет. Вместо екран обаче ще използва хиляди цилиндърчета, които ще се показват и скриват. По този начин върху четеца ще се образува релефно брайлово писмо. Самите цилиндри ще са направени от специален материал, слабо познат на голяма част от света. Той обаче ще изисква определено количество електричество, което по показатели за момента е голямо. Искаме да редуцираме това,  за да предоставим повече време на работа и още по-компактни размери. В момента обмисляме два размера, които общо взето ще са с размерите на 10 и 13-инчови устройства. Дизайнът се опитваме да е максимално удобен за незрящите и затова се допитваме до тях. Нещото, към което се стремим не е красиво устройство, а функционално и удобно.

По какъв начин този таблет ще бъде полезен на потребителите?

Имам големи идеи за Vision. Няма обаче как да се стремя към максимума в момента. Първата версия ще може да предоставя всякаква информация, която е качена на устройството чрез портовете за целта. Идеята е по лесен начин да се предоставя огромна база с електронни книги и учебници на разположение. Дори да е някой сканиран документ, няма да е проблем той да бъде прочетен. Ние обаче се целим към всекидневното му използване. След потенциалния успех на Vision ще включим и интернет свързаност във втората част. По този начин устройството от четец ще се превърне в таблет.

Всички права запазени – Атанас Атанасов. Копирането без негово разрешение е забранено!

Не мислиш ли, че гласовите асистенти няма да изместят тотално нуждата от устройства, които ползват азбуката за незрящи?

Аз се вслушвам в потребителите. Те казват, че Vision ще им е от голяма полза. Има търсене. Тогава ние сме на ход. Асистентът е създаден да ти отговори на команди, а не да ти разказва приказки. Това е целта им и тя няма да се промени. Въпреки че големите бестселъри имат филмови екранизации, не пречи книжните издания да направят бум в продажбите. За тези хора дори екранизациите не са вариант.

Направили ли сте някакви анализи или проучвания за реалните нужди на хората в неравностойно положение? Проявяват ли интерес към нещо подобно или не?

Както вече споменах - аз се вслушвам в потребителите. Дори бях в центъра за рехабилитация за хора с увредено зрение в София. Те се учат на брайл. Защо? Защото това е тяхната азбука и също, като всеки човек, трябва да знаят как да я разпознават. За разлика от някои хора, за които се хвърлят пари за интегрирането им, незрящите учат. Аз виждам в бъдеще как не просто им се предоставя информация, а и как те я връщат в огромни количества. И да, те проявяват интерес, защото ще им се предостави нещо, което ще е много по-добро от всичко досега.

Кои са преки конкуренти на този таблет и има ли други подобни проекти или готови устройства по света?

Готови устройства търся от месеци и не намерих. Има много концепции спрели само до скица или 3D рендиран обект. Има и други, които са задълбали, но нищо кой знае какво. Конкурентите на Vision са така наречените брайлови дисплеи. Такова видях и в центъра за рехабилитация. Това нещо струваше 5400 лева, трябваше да се свърже към компютър и показваше 1 ред информация. Разработката ни се стреми към минимум 21 реда информация, мобилност и автономност.

Какви са основните препятствия, пред които сте изправени? От какво имате нужда, за да може това устройство да види бял свят?

Общо казано много работа. Разбира се, финансовата част е уникално важна. Екипът работи напълно безвъзмездно в момента, а части и останалите неща сами трябва да ги набавяме. В момента една компания е изявила желание да помогне с компоненти, ако има в наличност. Като препятствие мога да спомена също отдалечеността на екипа, разпределен в различни краища на България. И най-важното е синтезирането на „материала", който за момента е най-добрата идея за задвижващ механизъм.

Как стои въпросът с патентите? Има ли вероятност да срещнете препятствия в това отношение?

Вече съм проучил и тази подробност. Има подобни патенти, регистрирани още през 2003 г. Ние обаче ще ги заобиколим, което може да позабави разработката, но ще се справим. Все пак аз лично се надявам да регистрираме свои патенти.

На какъв етап сте в момента и имаш ли някаква представа колко още време е необходимо, за да довършите всичко и да го обявите официално?

Ние сме на наистина ранен етап. Все пак моите очаквания са в следващите 12-18 месеца да имаме напълно работещ прототип с изчистени бъгове. Тогава аз лично искам да направим едно мащабно представяне на продукта. Разбира се, ако останем 4-членен екип това ще е така, но ако добавим още хора и финансиране можем да очакваме още по-бързи темпове.

?Това е почти универсален продукт, който може да се ползва в цял свят. Към кои пазари си се насочил? Само в България ли ще се продава или идеите ти са по-мащабни?

Започнах с идеята да помогна. Въпреки това, това е бизнес. Аз се стремя към световните пазари, а с разумна цена той ще ги залее. По света има около 80 милиона незрящи. Това е моята таргет група и е изключено да покрия цялата, но защо не голяма част от нея. Голямата идея, с която разговарям и с организации, е в България да се предостави на всички учащи незрящи напълно безвъзмездно.

Колко приблизително може да струва един такъв продукт и ще бъде ли по джоба на повечето потребители?

Това е една от основните цели. Ниската цена е равна на повече потребители. За момента обаче няма как да давам прогнози. Така де, мога, но ще са напълно неоправдани. Лично мнение е, че ако постигнем цена по-ниска от 1000 лева ще е огромен успех. Това пък е и 5 пъти по-ниска цена от далечна и не толкова добре функционална алтернатива!

Смяташ ли да потърсиш подкрепата на някои големи и доказали се компании като LG, Nokia, Toshiba или Apple? Все пак те биха проявили интерес да участват в този проект.

Не бих отказал подкрепа от всякакъв вид стига да е оправдана. Оправдана в смисъл, че за да вземеш ще трябва и да дадеш. Мислел съм да се обърна към една от големите компании за серийното производство, но все още има много време до него. Дотогава обаче не бих отказал подкрепа. Всъщност, дали ще ми помогнат от подобен бранд или просто всякакъв вид финансиране ще ми бъде дадено,  няма голяма разлика. Въпросът е четецът да стане реалност.

Има ли компании у нас, които да изявяват желание или интерес да участват в този проект и да помогнат на хората в неравностойно положение?

Българската StartUp система е страшно развита. Много български мениджъри и разработчици от всякакъв вид са готови да помагат. Имаме предложения за предоставянето на 3D принтер за изваждане на моделите, които са ни нужни. Също така предоставяне на някаква част от компонентите. Най-голямо разбиране има от български StartUp-и също в сферата на хората в неравностойно положение. Давам пример със SmartHand. Буквално няколко минути разговор ни бяха нужни, за да предложат помощ, ако могат да помогнат с нещо.

Какво следва след това, ако успеете да осъществите този проект? Каква печалба се очаква? Имаш ли планове за други подобни устройства?

Вече споменах, че това ще е само първата версия на Vision. В бъдеще искам да развия продукта. Имам вече няколко идеи за още устройства, но не мога да отдавам вниманието си на повече от две неща. Няма да съм продуктивен. Печалба очаквам. Не мога да определя колко голяма, но няма да се правя на скромен. Стремя се към големите пари. Не говоря от рангът на Apple или Samsung , а по-скоро бъдещата ми фирма да стане достатъчно голяма, за да мога да продължа да помагам и в други области.

Защо реши да се занимаваш точно с това?

Всъщност нямам идея. Онзи ден в метрото се замислих, но може би, ако никой не беше повярвал в идеята ми нямаше да стигна дотук. Не, че сме постигнали невероятно много, но работим усилено. Впоследствие се запознах със страхотни хора. Хора, помагащи просто така. Това е вдъхновяващо или поне беше за мен. Лично мога да твърдя, че съм се променил страшно много от началото на проекта.

Ако искаш да споделиш още нещо с читателите, сега е момента да го направиш?

Поласкан съм, че има интерес към разработката ни. Това, което искам да спомена е, че аз нямах нито един познат, който да е незрящ. Това не попречи да приема навътре идеята да им помогна. Искам да кажа на всички да не помагат само на своите приятели. Направете дори малък жест за непознат, все ще е начало.

Това е Наско и това е неговата идея ... Ако ти си този, който може да промени нещо - направи го сега!