/КРОСС/На 25 март - Благовещение, по традиция се откриват празниците, посветени на Димитър Чорбаджийски - Чудомир. 25 март е рождената дата на уникалния талант Чудомир - писател, хуморист, карикатурист, художник, народопсихолог, общественик, творил в Казанлък.

В богатата програма на празниците, превърнали се в национални, са включени културни прояви, които започват с изложба от творби на Чудомир, следват представяне на книги от български автори, национален конкурс за весела детска рисунка „Малките нашенци"; конкурс за изпълнения на хумористични творби "Чудонемирчета", национален фотоконкурс "Човекът до мен", национален театрален фестивал „Комедийният хит на сезона"; концерти, изложби, дискусии.

Продажбата на билети за театралните постановки започва от днес в Културно-информационния център в града. 

Чудомировите празници ще бъдат открити с изложбата на Чудомирови творби „Така е и до днес" и постановката „Глупаци" от Нийл Саймън - открита сцена „Сълза и смях" и Асоциация за изкуство и младежки инициативи „Студията" гр. София. 

На 26 март предстоят „Исторически паралели: 30-те години на XX век в творчеството на Чудомир и днешното съвремие" - научна конференция с участници проф. Андрей Пантев, проф. Никола Георгиев, д-р Иван Гранитски и писателят Любомир Котев. Тогава ще бъде представен и VII Национален фотографски конкурс „Човекът до мен". От 19:00 ч. Младежки театър „Николай Бинев" ще гостува в Казанлък с „Г-н Балкански".

В дните до края на празниците програмата предвижда още: 

27 март, Концерт на Общински камерен оркестър - Казанлък; официална церемония по награждаване на отличените участници в националните конкурси „Малките нашенци" и „Присмехулници"; „Да нарисуваш това, в което вярваш"- колекция от фонда на Художествена галерия „Илия Бешков" гр.Плевен; „Да видиш себе си - кои сме, как се променяме и погледнем напред и назад във времето" - мултимедиен проект „Идентичност" - презентация на Гюлен Окан; „Очи в очи с поезията" - Среща с поета Иван Вълев; „На другата сутрин" - Сатиричен театър"Алеко Константинов"; „Аурелион - вечният баланс" - премиера на уебсериал; „Фенове" от Елин Пелин - Общински театър „Любомир Кабакчиев"; „Днешните бардове" - концерт.

Програмата е съобразена и с интересите на малките. 

На 30 март от 11 часа в НЧ „Искра-1860" - „Косе Босе" - детски театрален спектакъл на Общински театър „Любомир Кабакчиев".

И още: „Празнична сцена" - КСТ „Роза", „Дива денс" и ОДК Казанлък; „Службогонци"от Иван Вазов - Държавен театър „Сава Огнянов", Русе; „Китка босилек - елмазен пръстен" - Представяне на книгата на Лилия Димитрова; „Между два стола" от Рей Куни - Общински театър „Любомир Кабакчиев"; „Телефонен звън от миналото"от Анатолий Крим - Държавен театър "Константин Величков", Пазарджик; Фолклорен концерт на ансамбъл „Арсенал".

Чудомировите празници ще бъдатзакрити с фолклорен концерт на ансамбъл „Тракия".

Димитър Христов Чорбаджийски (1890 - 1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, краевед и художник

Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е имал планове за своя син - искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов". През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. През юношеските си години получава своя прякорЧудомир, който по-късно използва и като псевдоним. По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора Чудомир.

Участва в Балканската и Първата световна война. През 1921 година се жени за своята колежка - художничката Мара Нонова.

В периода 1920-1933 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. ставанароден представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата.

Освен като писател, Чудомир се изявява и като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването накарикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника „Зора", към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните му произведения в изобразителното изкуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци" и включва предимно негови акварели, но също и други картини.

Изявява се също така и като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.

Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му.