/КРОСС/ В Рим, по време на царуването на Аркадий (395-408 г.) и Хонорий (395-423 г.), живял благочестив човек на име Евфимиан. Той бил твърде богат и знатен велможа, така че дори и неговите слуги, които били около 3 хиляди, носели копринени одежди. Но при всичко това той не бил напълно щастлив, тъй като жена му била безплодна и нямал деца. Евфимиан строго спазвал Божиите заповеди и се отличавал с добротата си: всеки ден той устройвал в своя дом три трапези за вдовици и сираци, за бедни, странници и болни. А той самият приемал храна само след деветия час, разделяйки я със странстващите иноци, а до това време винаги постел. Ако се случело някой ден да се съберат по-малко бедни при него и поради това да раздаде и по-малко милостиня от обичайното, Евфимиан падал в скръб на земята и казвал:

- Аз не съм достоен да живея на земята на моя Бог.
Неговата съпруга Аглаида била богобоязлива жена, обичала съпруга си и била щедра в раздаването на милостиня. Като се съкрушавала заради своето безплодие, тя често се обръщала към Бога с такава молитва:
- Господи, спомни си за мен, недостойната Твоя рабиня, и ме избави от моето безплодие, за да стана майка. Дай ни син, който да бъде радост в живота ни и опора в старините ни!
Господ по Своето милосърдие чул молитвата й: за голяма радост на мъжа си тя родила син, който при светото Кръщение бил наречен Алексий.
Когато станало на шест години, момчето било дадено от родителите си на учение. То бързо усвоило обичайните за това време светски науки и особено добре изучило Свещеното Писание и църковните книги. От детето израснал разумен и благочестив юноша. Разбрал суетността на преходните светски блага, той решил да се отрече от тях, за да получи вечните блага. Затова дори започнал да носи груба власеница, за умъртвяване на плътта.
Когато Алексий навършил пълнолетие, Евфимиан казал на жена си:
- Да оженим сина си.
Тези думи много зарадвали Аглаида и тя, като паднала при нозете на мъжа си, казала:
- Нека Бог да благослови твоето намерение, за да видя жената на моя син и неговите деца. Тази голяма радост ще ме подтикне да бъда още по-щедра към бедните и нищите.
Те сгодили Алексий за една девица от царски род, а след това над тях било извършено и тайнството на бракосъчетанието в църквата на свети Бонифаций, и целият този ден до нощта преминал във веселие и ликуване. След като свършило празнуването, Алексий с благословението на своя баща влязъл в стаята на невестата и я намерил да седи в едно кресло. Като взел своя златен пръстен, той го загърнал със скъпоценния си пояс в една порфирена дреха и го предал на невестата си с думите:
- Запази това и нека Господ да бъде над нас и да ни помага със Своята благодат, за да устрои в нас нов, истински християнски живот.
След това влязъл в своята стая, съблякъл сърмените си дрехи, облякъл се в прости и като взел нещо от своето богатство - малко злато и скъпоценни камъни, тайно излязъл от бащиния дворец и напуснал града. Като дошъл на пристанището, той намерил кораб, който се готвел да отпътува за Лаодикия и се качил на него.
Когато корабът пристигнал и Алексий слязъл на брега, срещнал пътници, които отивали в Месопотамия. Той се присъединил към тях и тръгнал с тях за Едеса, където се пазел неръкотворният образ на Господ Иисус Христос, който Той, по време на земния Си живот, изпратил на едеския цар Авгар. При вида на Христовия образ свети Алексий се изпълнил с голяма радост и като продал всичките си скъпоценности, които бил взел със себе си, раздал парите на бедните, а сам се облякъл в просешки дрипи и започнал да живее от подаяния. Светият живеел при входа на църквата „Света Богородица", животът му бил строго подвижнически: пребивавал в непрекъснат пост, като вкусвал само малко хляб и пиел вода с мярка; всеки неделен ден Алексий се причастявал с пречистите Христови Тайни, а цялата милостиня, която събирал, раздавал на престарелите бедни. Той ходел с приведена глава, възнасяйки ума си към Бога, чрез непрестанната мисъл за Него. От този суров живот тялото му изсъхнало, увехнала красотата на лицето, очите хлътнали и зрението им отслабнало.
Седемнадесет години Алексий преживял, просейки пред църквата „Света Богородица" в Едеса, и със своя живот угодил много на Бога. По това време клисарят на църквата получил откровение за него: той видял иконата на Божията Майка, която му казала:
- Въведи в църквата ми Божия човек, достоен за Небесното Царство; защото молитвата му възхожда към Бога като благоуханно кадило и като венец на царска глава, така Дух Светии почива върху него!
След това видение служителят започнал да търси човека с такъв праведен живот, но като не го открил, се обърнал с молитва към Пресвета Богородица, молейки я да му помогне да изпълни дадената от нея заповед. И отново във видение той чул глас от иконата на Божията Майка, която му казала, че Божият човек е този просяк, който седи до вратите на храма. Клисарят намерил Алексий и го въвел в храма, за да живее там. Оттогава мнозина узнали за праведния живот на Божия човек, започнали да му оказват голяма почит. А той, като не желаел човешка слава, тайно напуснал града. Качил се на кораб, който отивал в Киликия, като мислел в себе си: „Ще отида в Киликия, където никой не ме познава и ще живея при храма на свети апостол Павел." Но по време на плаването, по Божия воля, се дигнала страшна буря и корабът, след като дълго се лутал, неочаквано излязъл при бреговете на Италия, недалече от Рим. Слизайки от кораба, Алексий си казал:
- Жив е Господ, моят Бог! Не ще бъда в тежест никому, но ще отида като чужденец в дома на моя баща.
Приближавайки се до родната си къща, той срещнал баща си, който се връщал от царския дворец, придружен от многобройни слуги. Алексий му се поклонил до земята и казал:
- Рабе Божий, смили се над мене, нищожния и бедния, и ми позволи да се поселя в някой ъгъл на твоя двор, за да мога да се храня с трохите, които падат от трапезата ти! А Господ ще те благослови и ще ти дарува Небесното Царство, и ако имаш някого от твоите близки да странства, ще го върне благополучно при теб.
Тия последни думи на странника напомнили на Евфимиан за любимия му син. Той се просълзил и милостиво изпълнил молбата му, а обръщайки се към слугите си, казал:
- Кой от вас иска да се грижи за този просяк? Ако добре се погрижи за него, аз се заклевам, че ще получи награда и пълна свобода от мене. Постройте му колиба при вратите на дома ми, за да мога да го виждам по-често; нека да му се носи храна от моята трапеза и никой да не го оскърбява.
Така започнал да живее Алексий пред вратите на бащиния си дом. Евфимиан всеки ден му изпращал храна от своята трапеза, но той я раздавал на бедните, а сам хапвал само по малко хляб и вода, но и това - в такава мярка, колкото да не умре от глад и жажда. По цяла нощ той прекарвал, бодърствайки, в молитва и всеки неделен ден се приобщавал в храма със светите Христови Тайни. Удивително било търпението на Божия човек! Много неприятности и огорчения, особено в късните вечери, понесъл той от слугите на своя баща: някои го дърпали за косите, други го оскърбявали, трети изливали на главата му помия, и въобще - издевателствали над него по най-жесток начин. А Алексий понасял всичко с мълчание, знаейки, че те се държат така с него по внушение на дявола, и като се въоръжавал с молитва срещу неговите козни, ги побеждавал с търпението си. По-тежко за него било едно друго изпитание: срещу колибата се намирал прозорецът на неговата жена. Тя, подобно на Рут, не поискала да се върне в дома на баща си, а останала да скърби със своята свекърва. Светият често чувал плача и риданията на майка си и невестата си. Сълзите им преизпълвали сърцето му със жалост, но с любовта към Бога той побеждавал плътската любов към жена си и родителите си; търпенето на тези почти непоносими скърби заради Бога дори го утешавало. Така преживял Алексий в дома на своите родители седемнадесет години и никой не го познал, а всички го смятали за бездомен просяк; над тогова, който бил господар на дома, син и наследник, слугите издевателствали като над пришелец и странник. А когато Господ поискал да го призове от този временен живот, в който той изпитал толкова нищета и лишения, във вечния, Той му открил деня и часа на неговата смърт. Алексий поискал хартия, мастило и перо от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот; и за да убеди родителите си, че той е наистина техният син, споменал някои обстоятелства от своя живот, които били известни само на тях, написал също и думите, които казал на своята невеста в нощта преди да избяга от дома си - как й дал пръстена и пояса си.
Като написал това, Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва.
Веднъж, когато папата извършвал в съборната църква на светите апостоли Божествена литургия, към края от олтара се разнесъл глас, който бил чут от всички:
- Потърсете Божия човек, който се готви да отмине в другия живот; нека той се помоли за града; неговата молитва ще ви принесе голяма благодат!
Търсили този човек из цял Рим и не знаели какво да правят, тъй като не могли да го намерят. Затова, като отново се събрали заедно с папата и с царя в съборната църква, вечерта срещу петък, отслужили всенощно бдение, молейки Христа да им посочи Своя угодник. В петък сутринта свети Алексий отминал при Господа. Междувременно в църквата отново по време на богослужението се чул тайнственият глас от олтара:
- Търсете Божия човек в дома на Евфимиан!
Там намерил Божия човек, лежащ мъртъв, лицето му било покрито, а в дясната си ръка държал сгънат лист хартия.
Царят и папата заповядали да приготвят богат одър и да го покрият със скъпи тъкани; изнесли честното тяло на Божия човек и благоговейно го положили върху одъра.
Събрал се цял Рим и всички се покланяли на светията и целували светите му мощи. Всички недъгави се изцелявали: слепите получавали зрение, прокажените се очиствали, бесноватите се избавяли от бесовете; с една дума - от каквато и болест да страдал, всеки получавал пълно изцеление от мощите на Божия угодник. Като видели тези чудеса, царят и папата поискали сами да носят одъра към църквата, за да приемат благодат от докосването до тялото на светията. Родителите и съпругата му с плач ги съпровождали; а народ, който се стремял да се докосне до честното тяло, се събрал толкова много, че станало невъзможно да се носи одърът. За да застави народа да отстъпи и да направи път, царят заповядал да хвърлят в тълпата злато и сребро, но никой не обръщал внимание на това; всички искали единствено
да видят Божия човек и да се докоснат до него. Тогава папата започнал да увещава народа, молейки го да отстъпи, и обещал, че честното тяло няма да бъде погребано, докато не му се поклонят всички и не приемат благодат от него. Убеденият с труд народ отстъпил малко назад и направил път, за да може да се пренесе светото тяло в съборната църква, където то престояло цяла седмица, така че всеки да може да му се поклони. През цялата тази седмица при одъра на свети Алексий стояли плачещите му родители и жена му. А царят заповядал да направят гробница от мрамор и да я украсят със злато и изумруди. В нея положили Божия човек. Тогава от светото тяло изтекло миро, което изпълнило целия ковчег. Народът се помазвал с това миро, за да се изцели всеки от болестта си. Накрая погребали честните мощи на свети Алексий, прославяйки Господа.
Свети Алексий се преставил на 17-ия ден от месец март, в 5919 г. от създаването на света, или - 411 г. от Въплъщението на Бог Слово, когато в Рим папа бил Инокентий I и император - Хонорий, а в Константинопол царувал Теодосий Младши, а над всички тях царствал вечно царуващият, заедно с Отца и Светия Дух, наш Господ Иисус Христос. Нему слава во веки. Амин.