/КРОСС/ В навечерието сме на 100-годишните българо-бразилски литературни отношения. А то ще рече и 100 години българско литературно присъствие в Бразилия, пише "Факел". Впрочем, бразилистиката ни е още по-стара: през 1859-а „Цариградски вестник" пуска в осемнадесет подлистника повестта „Преселението в Бразилия" от непосочен автор, но германец, и по тоя начин преводачите Михаил Зафиров и Йосиф Дайнелов, без да го целят, стават наши първопроходци към необходната страна. През 1915-а прочутото и дълголетно хумористично списание „Карета" („Гримаса") в столицата Рио де Жанейро помества разказа „Дружество „Въздържание", взет от „Бай Ганю". Така с Щастливеца започва нашата книжнина в Страната континент, се разказва в статията, озаглавена "100 години българско литературно присъствие в Бразилия".

Отчитайки географската отдалеченост, която едва от скоро не е пречка за общуване, и традиционната несвързаност между двете страни, трябва да преценим българското книжовно пространство в Бразилия като учудващо ранно, изобилно и разновидно. Има в него стихосбирки, романи, повест, разкази, правни разработки, мемоаристика, драматургия, литературоведство, политико-публицистични разработки, преселенски проучвания, семантика, езикознание, история, семиотика, есеистика, семиология, социология, художествена гимнастика, геометрия, математика, посочва авторът. И сред това разнообразие отличава книгата на Румен Стоянов „Преди да замлъкна", която принадлежи към бразилската художествена словесност и е първият случай, когато тамошна книга, написана от роден в България, чрез превод се донася в отечеството му.
Румен Стоянов, поет и преводач, е роден на 29 октомври 1941 г. Следва в СУ „Климент Охридски" и в Хаванския университет. Най-известният му превод е на прочутия роман „Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес. Преводач е и на десетки испано- и португалоезични писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др. Автор е на статии, предговори, послеслови и есета.
Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004).