/КРОСС/Не е новина, че литературата, освен естетическата си функция носи в себе си и образователен потенциал. Той се разкрива по различен начин, в зависимост от желанието да се отчете урока, пише bulgarian.ruvr.ru.

Актуални сведения могат да бъдат намерени в романа „Остров Крим" на Василий Аксьонов, написан през 1979 г. и публикуван в Русия едва през 1990 г. Десетилетия по-късно романът се разкрива по нов начин.
„Остров Крим" e социално-политическа фантастика, антиутопия. Остров Крим, отделен от сушата чрез пролив, по време на гражданската война през 1920 г., не е бил превзет от Червената армия и на негова територия и се е образувала просперираща демократична руска държава. Столицата на Крим Симферопол е модерен метрополис с блестяща инфраструктура, платформа за архитекти-урбанисти от цял ​​свят, където съседстват комфорт и стил. Всичко е прекрасно, но сред жителите на Крим започва да се разпространява идеята за сливане със СССР, пропагандирана от партията на Съюз на Общата Съдба.
Нейния лидер е влиятелният политик и главен редактор на вестник „Руски куриер" Андрей Лучников. Той често посещава Москва, където има много приятели и любовница. Той пътува в Русия, среща се с обикновени хора, които предизвикват възхищението му. Връщайки се на остров Крим, Лучников решава на всяка цена да осъществи идеята си за сливане на острова с неговата историческа родина. Съветското правителство приветства обръщението на Съюза на Общата Съдба и започва военна операция за присъединяването на Крим към Съветския съюз. На острова избухва катастрофа: умират хора, хубавият живот е разрушен. Лучников вижда, до какво е довела неговата безумна идея. Такава е историята накратко.
В романа „Остров Крим" е интересна самата представа за политиката. По примера на главния герой, Аксьонов показва как умен, образован и симпатичен човек, който е погълнат от хипертрофирана идея, допуска гибелта на цяла държава. Когато не е взето под внимание мнението на целия народ, а само на опозицията. Когато хората са готови да унищожат своя свят, своите политически и икономически свободи и интереси, да вървят срещу здравия разум. Подобна ситуация виждаме днес в „новата" Украйна. Аксьонов е успял да покаже как увличането по псевдодемократичните идеи и манията за политика се превръщат в предателство към себе си и страната си.
Разбира се, аналогиите на романа с действителността са индиректни. По примера на Крим Аксьонов описва Русия без комунистическо влияние, каквато съществува днес. А истинският остров Крим, с неговата особена съдба, благополучно избегна разказаната от писателя участ и избра друг път чрез референдума.