/КРОСС/ Кампанията за предстоящите през месец май избори за Европейски парламент ще съдържа три много оспорвани надпревари - между двете големи партии, между „България без цензура", АБВ и Реформаторския блок и между „Атака" и НФСБ. Това показва актуалното издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл" - независимото изследване на общественото мнение, провеждано всеки месец от повече от две десетилетия насам.

Поредното проучване е проведено между 7 и 13 март чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1007 пълнолетни българи в цялата страна.

Практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но ГЕРБ изглежда в по-добра позиция.

В същото време заявените проправителствени сили на БСП и ДПС имат всички изгледи да постигнат по-висок резултат от открито антиправителствените ГЕРБ и Реформаторски блок.

От днешна гледна точка европейските избори през май се очертават като спор на интерпретации за това коя от двете страни е взела надмощие и коя партия в кой от лагерите трябва да бъде броена - „за" или „против" кабинета „Орешарски".

Въпросът за европейските избори показва, че с около и над 3% шансовете на Реформаторския блок и на АБВ за присъствие в Европейския парламент не са безспорни.

Възможно е очертаващата се полярна кампания да доведе до изпъкване на една лява и една дясна алтернатива, което ще е за сметка на по-малките играчи в тези поле - АБВ и Реформаторския блок. Това обаче е единствено хипотеза и е твърде рано да се отчита като прогноза - особено на фона на неясните развития около Украйна и възможната им обществена реакция у нас.

По-особен е случаят с „България без цензура" - формацията, която наскоро влезе и официално в коалиция с ВМРО и ЗНС, се установява на определени нива от около 5%. Така коалицията около „България без цензура" към настоящия момент има най-ясни изгледи за присъствие в Европейския парламент в сравнение с АБВ и Реформаторите.

Състезанието между „Атака" и Националния фронт за спасение на България се очертава изпълнено с неизвестни.

„Галъп интернешънъл" зададе и въпроса „Ако у нас се проведе национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?". Половината попитани отговарят утвърдително, а 30 на сто - отрицателно. Сравнение с предишния референдум - този за ядрена електроцентрала - показва, че и в онзи момент се регистрираха подобни нива на готовност. Практиката в подобни изследвания говори, че реалното гласоподаване обикновено остава под декларираните нива.

Бяха тествани и конкретните формулировки на въпросите, зададени от президента - дистанционното гласуване по електронен път получава подкрепата на половината отговорили, а 25% обявяват, че биха гласували с „не".

Мажоритарният избор на част от народните представители получава две трети положителни отговори, а 9% са против. Въпросът за задължителното гласуване показва по-нюансирана картина с 47% отговорили бих гласувал с „да" и 31% отговорили „бих гласувал с не".

Широка принципна подкрепа среща и идеята с всички избори да се провежда национални референдуми - 54% одобряват. Положителните мнения по тези теми преобладават включително и сред привържениците на БСП.