Крещящото и несмиримо противопоставяне в българския парламент повдига все повече въпроси, най-тревожният сред които е: кого представляват тези хора освен собствения си озъбен партиен интерес?

В българския парламент тече груб и безпардонен ЦИК-аджийски пехливанлък, извиват се ръце, поставят се ултиматуми, и лично Сергей Станишев предлага "заменка", която гласи, че "ако президентът промени указа си за разпределението на местата в ЦИК, още във вторник парламентът ще гласува зам.-председателско място за ГЕРБ".

Докато се вихри тоя омерзителен и циничен антидиалог между парламентарно представените партии, първото заседание на новоизбраната Централна избирателна комисия вече е насрочено и председателката му Ивилина Алексиева вече е дала първото си публично изявление, в което между другото казва: "Ще положа всички усилия работата на ЦИК по никакъв начин да не се влияе от дневния ред на парламента. ЦИК има една настолна книга и тя се нарича Изборен кодекс".

Разрастващият се скандал

За всички юристи, мислещи граждани, а вероятно и за някои от депутатите е повече от ясно, че всички последни срокове за подготовката на европейските избори отдавна са изпуснати, че предстои къртовска и изтощителна работа, за да се навакса голямото закъснение, та 25 май да не се превърне в еманация на нашенския административен хаос и лоша организация. Но въпреки това скандалът не просто тече, а се разраства в инатливо и несмиримо противостоене. БСП и ДПС държат на своето - президентът да промени указа, като отнеме една от квотите на ГЕРБ в полза на ДПС.

ГЕРБ също не отстъпва по въпроса да има свой заместник-председател в ЦИК. Цецка Цачева дори определя подобно решение като безпрецедентно, "защото за първи път опозицията няма свой представител в ръководството". Злонамерените обиди, нападки и откровени клевети тепърва ще се "копи-пействат" при назначаването на изборни администрации по места и така противопоставянето, "дирижирано" от най-високите институционални места ще се разраства като мрежа, която да покрие цялата страна, да насъсква едни избиратели срещу други, да отвращава трети, да демотивира четвърти и да отчайва пети.

"Презумпцията за измама"

В окопната война между двата противникови лагера има нещо изключително мерзко и развращаващо - и то е, че битката помежду им за квоти и председателски места се води с "презумпцията за измама". Опонентите с пяна на уста изказват тежки съмнения едни срещу други, взаимно си вменяват подозрения, обиждайки по този начин и собственото си представителство, гласувано им от българските граждани, пък и самите граждани за направения от тях избор. Неглижират се и дори се засягат и качествата на членовете на ЦИК, мнозина от тях публично разпознаваеми фигури и доказани юристи. Поставя се под съмнение дори току-що приетия Изборен кодекс.

Скандалът в Народното събрание, уви, легитимира най-важната институция в държавата като крепост, в която се е затворила и се самоизяжда в безогледната си борба за власт българската политическа върхушка, напълно чужда на конкретната предстояща работа по подготовка на изборите и на цялостния и драматичен дневен ред на обществото.

Коментар на Мирела Иванова, "Дойче веле"