Мълчах си дълго време, защото хич не ми харесваше всичко около мен. Предизборната кампания и жалките избори. Последвалия изблик на истеричното гражданско общество. Тук отварям скоба - имаше 3 дена, в които то породи надежда, че че струва нещо - когато изхвърли Пеевски. Оттам нататък стана театрално представление. Властта си назначаваше безсрамни назначения, а т.нар.гражданско общество, самообозначило се като протести се занимаваше с циркове - балерини пред масовките, имитации на революцията от 1848 г с оголената гръд от картината на Дьолакроа, пиано пред парламента. Кво да си говорим...Властта си правеше каквото си иска, протестърите си правеха същото.Имаше и няколко опити за имитация на истински протест - белия автобус - чудя се за кого бе по-смешен.
А можеше да бъде и по-различно.В началото на протеста имаше и много леви. Срещу Пеевски бяха и левите. И когато наглостта на властта стигна дотам да назначи за министър, нарушавол системно френските закони, протестиращите - левите и десните, можеха да го изхвърлят и него. Но десните вече бяха отсекли линията - с лозунга "Червени боклуци". Защо бе? Протестът бе срещу олигархията. Защо трябваше да гоните читавите червени? С това сами убихтне смисъла на протеста. Защото той възникна не срещу БСП, а срещу олигархията.

Коментар на Вени Гюрова

Снимка: Булфото, всички права запазени